Информация за английския език

Англѝйският езѝк (English language) е западногермански език, възникнал в Англия и югоизточната част наШотландия през Англосаксонската епоха. С нарастването на стопанското, политическото, военното, културното и колониалното влияние на Великобритания от средата на 18 век и на Съединените щати от средата на 20 век,той се разпространява в много части на света, в някои региони придобива характера на лингва франка и се превръща във водещия език за международно общуване. Английският се преподава масово като втори език и е официален език на Европейския съюз и на много държави от Общността на нациите, както и на голям брой международни организации, включително на Организацията на обединените нации. По брой на говорещите го като майчин език английският е на трето място в света, след мандарин и испански.

Английският се формира на основата на няколко диалекта, днес наричани с общото име староанглийски език, които са пренесени по източното крайбрежие на Великобритания от англите, саксите и ютите през 5 век. По време на викингските нашествия езикът е повлиян и от нордическия език. След Норманското нашествиестароанглийският се развива в средноанглийски език, възприемайки множество френско-нормански лексикални и граматически характеристики. Съвременният английски език възниква с Голямото изместване на гласните, започнало през 15 век, и до днес продължава да възприема думи от различни чужди езици, както и да образува нови думи.

Английският е западногермански език, водещ началото си от англо-фризийските и старосаксонски диалекти, пренесени във Великобритания през 5 век от германски заселници, идващи от различни части на днешните Дания, Нидерландия и Северозападна Германия. До този момент в Римска Британия населението говори келтския британски език, подложен на продължително влияние от латинския.

Едно от заселилите се германски племена са англите, които, според Беда Достопочтени, изцяло се преселват в Британия. Наименованията „Англия“ (от Engla land, „Страната на англите“) и „английски език“ (от English) произлизат от името на този народ, но по същото време в Британия се заселват също сакси, юти и други германски народи от бреговете на Фризия, Долна Саксония, Ютланд и Йоталанд. Първоначално староанглийският представлява група разнородни диалекти, отразяващи различния произход на отделните англосаксонски кралства, но с времето западносаксонският диалект става преобладаващ. Това е езикът, на който е написана поемата „Беоулф“.

Староанглийският език претърпява нови трансформации в резултат на две последователни вълни от нашествия. При първата от тях през 8 – 9 век групи, говорещи северногермански езици завладяват и колонизират северните части на Британските острови, а при втората Англия е завладяна от говорещи романския старонормански език. В Англия този език се развива вангло-нормански, а по-късно в юридически френски език, въвеждайки в английския нов лексикален пласт, най-вече свързан със съдилищата и държавното управление. Освен разширяването на речника със скандинавски и нормански думи, тези две събития довеждат и до опростяване на граматиката и превръщат английския в заемащ език, относително отворен към възприемането на нови думи от чужди езици. Езиковите промени, настъпили в резултат на Норманското нашествие, поставят началото на средноанглийския език, най-известният пример за който е сборникът „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър.

През цялото това време латинският език служи за лингва франка на европейския интелектуален живот – първоначалносредновековният латински на Църквата, а по-късно ренесансовият латински на хуманистите. Много автори или кописти на латински текстове пренасят и адаптират латински термини, създавайки на тяхната основа нови английски думи.

За съвременния английски език, на който са написани работите на Уилям Шекспир и Библията на крал Джеймс, обикновено се смята, че възниква в средата на 16 век. С превръщането на Великобритания в колониална сила, английският започва да служи за лингва франка в рамките на Британската империя, разпространявайки се в Северна Америка, Индия, Африка,Австралия. В следколониалния период някои нововъзникнали държави, чието население говори множество различни езици, решават да запазят английския като официален език, за да избегнат политическите затруднения, които би предизвикало фаворизирането на някой от местните езици пред останалите.

нглийският език принадлежи към западногерманските езици, принадлежащи към германската езикова група от индоевропейското езиково семейство.

Въпроси като кой е най-близкият език до английския са обсъждани. Тук трябва да обсъдим и произхода на шотландския език. Той се говори предимно вШотландия и някои части от северна Ирландия и не е галски език, но е част от групата диалекти на английския, развили се от ранния северен средноанглийски.Шотландският е определен като език от групата диалекти на английския, което го прави и най-близък до английския език. Най-близо до английския след шотландския са група езици, говорени в Северна Холандия и Северозападна Германия, наречени фризийски. Някои други близки до английския езици са немски,холандски и африканс (езикът на холандските заселници в Южна Африка). Езиците, говорени на Скандинавския полуостров са по-малко близки до английския.

Много френски думи са разбираеми за англо-говорещите (макар че понякога произношението е доста различно), защото английският е приел множество думи от французите и норманите, чрез англосаксонците след норманското нашествие и директно от френския през следващите векове. Като резултат от това голяма част от думите в английския са заемки от френския с някои малки разлики в изговора и също леки различия в значението.

За над 309 милиона души английският е роден език (данни от 2005). Днес английският е трети по брой на говорещите, за които той е роден език. Английският се нарежда след китайския и испанския. Но ако съберем броя на хората, за които английският е роден език, с тези, които го говорят без да им е роден език, то тогава английският е вероятно най-разпространеният език на света, но е възможно и да е след китайския или да са равни по брой говорещи. Хората, за които английският е втори език, са между 470 милиона и над милиард, според това колко добре знаят английски. Някои твърдят, че пропорцията между хората, които говорят английски като роден и тези, на които е втори език е 3 към 1.

Страните с най-голям брой на хора, за които английският е роден език са (в низходящ ред): Съединените Американски Щати(248 милиона), Великобритания(58 милиона), Канада(17,7 милиона), Австралия (15 милиона), Ирландия (3,8 милиона), ЮАР (3, 7 милиона) и Нова Зеландия (3, 5 милиона). В страни като Ямайка иНигерия също има милиони такива хора. Индия пък определено води по брой хора, на които английския е втори език. Лингвистът професор Дейвид Кристал твърди, че в Индия има повече хора, които говорят или разбират английски, от всяка друга страна в света. След Индия е Китай.

Английският не е официален език в САЩ. Въпреки, че федералното правителство на САЩ няма официален език, английският е приет като такъв в 30 от 50 щата.

Брой англоговорещи

САЩ – 248 254 215
Великобритания – 58 200 000
Канада – 17 694 830
Австралия – 15 013 965
Ирландия – приблизително 4 200 000+
ЮАР – 3 673 203
Нова Зеландия – 3 500 000
Сингапур – 665 080
Английският като световен език[редактиране | редактиране на кода]

Понеже е толкова широко използван, английският често е смятан за „световен език“, лингва франка на модерното време. Въпреки че английският не е официален език в повечето страни в света, той е най-често изучаваният втори език в света. Някои лингвисти смятат, че английският език поема от културата на целия свят и продължава да расте. Той е официален език на Европейския съюз, на ООН и на повечето международни атлетични организации като Международния Олимпийски Комитет.

Книги, списания и вестници на английски често са достъпни в целия свят. Английският също е най-често използваният език и в науката. През 1997 се появява изследване, според което 95% от научните статии са на писани на английски, макар че само половината от тях са написани от автори, на които английският е роден език.

Английският език се разпространява от Англия в останалата част от Британските острови, а след това във владенията на Британската империя, катоСъединените американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Малта. В резултат на това днес английският е официален език в много страни, сред коитоИндия, Пакистан, Република Южна Африка, Нигерия, Филипините и други.

От средата на 20 век той се превръща в най-широко преподавания и говорен език в света, като понякога е определян като съвременен лингва франка. Основните фактори, допринесли за този процес са:

гъвкавостта на езика по отношение на лексиката и донякъде на граматиката
сравнително простата граматика
географското разпространение на езика, породено още от времето на Великите географски открития
продължението на езика от една от Великите сили (САЩ) наследено от друга (Британската империя)
силното влияние на Съединените американски щати в областта на икономиката, науката и културата
широкото разпространение на езика чрез масмедиите, които са се появили също сравнително скоро (от началото на 20 век, което съвпада със самото популяризиране на английския език по света)
излизането от двете световни войни(Първата световна война и Втората световна война) на англоговорещите държави като победителки и рухването наИзточния блок в края на 1980-те и началото на 1990-те.
Общност на нациите.
Експанзията на Британската империя и силното развитие на Съединените Щати разпространяват английския език из цялото земно кълбо. Поради това в него се обособяват множество английски диалекти и опростени варианти.

По-голямата част от английските варианти включват няколко под-варианта като Лондонския жаргон в Британския английски; Нюфаундленд английски в Канадския английски; Южноамериканския английски в Американския английски.

Шотландският език е образуван от същите корени, но след 1707 година започва да възприема все повече черти от английския език, което прави шотландския език диалект от английския. Но дали е отделен език или диалект (Шотландски английски) е спор. Произношението, граматиката и лексиката на традиционните форми се различават, и то значително, от английския.

Поради широката употреба на английския като втори език има много различни акценти, които често сигнализират дали за говорещия английският е ро̀ден или е втори език.

Точно както английският през вековете история е заел множество думи от различни езици, така и английски заемки се срещат в множество езици в днешно време. Най-често такива думи се появяват в технологичната или културна сфера.

В английската граматика има много малко окончания в сравнение с другите индоевропейски езици. Например в съвременния английски, за разлика от съвременния немски или холандски и езиците от романската езикова група, липсва род и съгласуване на прилагателните имена. Падежът също е почти изчезнал от английски и се вижда само в местоименията. Съществуват правилни (work/worked/worked) и неправилни глаголи (speak/spoke/spoken), чиито три форми се учат наизуст. Остатъци от окончания се виждат само при множественото число на съществителните имена (в повечето случаи се добавя „-s“ в края на думата). Те са наследени от германските езици.

По същото време езикът е станал по-аналитичен и е развил някои черти като модални глаголи и словоред като богати източници за значението. Спомагателните глаголи помагат при съставянето на въпросителни и отрицателни форми на изреченията.

Английската лексика се е променила значително през вековете.

Както при много езици, произлезли от Индоевропейското семейство, на много думи от английския език можем да проследим корените. Такива думи са основните местоимения като „аз“ (I-ай), които на латински са Ego, гръцки- Ego и санскрит – Aham; мен (me, латински – me, гръцки -eme, санскрит -mam). Такива са и повечето числа (едно – one, две – two, три – three, латински: unus, duo, tres, гръцки: oios, duo, treis) и още на широко разпространени животни като „мишка“ (английски – mouse, латински – mus, гръцки – mys, санскрит – mus) и много глаголи като „знам“ (английски – know, латински – gnoscere)

Германските думи са по-кратки от латинските думи в английския език и се срещат повече във всекидневната реч. По-дългите латински думи често са смятани за по-елегантни и по-добре звучащи. Ала прекаленото използване на латински думи често се смята за надуто.

Говорещият обаче може да избира дали да използва немски или латински синоними: идвам – come/arrive, зрение – sight/vision, свобода – freedom/liberty. Понякога изборът е по-голям. Например за думата „надзиравам“, „ръководя“. Тук имаме избор между германска дума (oversee), латинска дума (supervise) и френска дума, произлязла от същата латинска (survey). Богатството на речника на даден език се увеличава от различните значения и леки нюанси, които синонимите дават, позволявайки по-честото повтаряне на една дума чрез синоними. Това увеличава възможността за точно изразяване, улеснявайки изразяването на всяка мисъл. Познанието на етимологията на групите синоними може да даде по-голям контрол над езика.

Едно странно изключение и може би уникално за английски език е, че съществителните за меса са често различни от (и дори не са близки) с тези на животните, от които е месото. Това е така, защото животните обикновено имат германско име, а месото има френски произход. Примери са: елен – еленско месо (deer – venison), крава – говеждо (cow – beef), прасе/свиня — свинско (swine/pig — pork), овца – овнешко месо (sheep – mutton). Смята се, че е станало така след норманското нашествие, когато най-вече френският елит е консумирал месо, произвеждано от британците от по-ниските класове на обществото.

Във всекидневната реч по-голямата част от думите са германски. Ако говорещият иска да се изрази убедително в някой спор и то по прям и грубичък начин, германските думи ще са за предпочитане. По-голямата част от латинските думи се използват в по-формалната реч и в писменото изразяване, като например в съда или в енциклопедична статия. Обаче има и други латински думи, които се използват във всекидневната реч и не звучат формално. Това са тези, за които няма германски думи и са повече променени и вече не изглеждат като латински. Например думите планина (mountain), долина (valley), река (river), леля (aunt), вуйчо (uncle), движа се (move), използвам (use), бутам (push) и оставам (stay) са все латински думи.

Английският лесно приема технически термини във всекидневна употреба и често добавя нови думи и фрази. Пример за този феномен е cookie (бисквитка – използва се и като термин в Интернет).

Брой думи в английския език

Английският език има невероятно богат речник и тенденция за заемане на още нови думи. В началото на Оксфордския тълковен речник пише, че лексиката на един широко разпространен и високо културен език не би трябвало да има каквито и да било ограничения и лимити.

Английската лексика е наистина обширна, но да се определи точен брой на думите е по-скоро въпрос на дефиниция, отколкото на изчисления. За разлика от другите езици, в английския няма академия, която да определи официално определените думи. Неологизмите са най-вече в медицината, науката, техниката и други подобни области, а новите жаргони се развиват постоянно. Някои от тези думи навлизат широко в употреба, но други остават затворени в точно определена специализирана сфера. Чуждите думи, използвани в имигрантските общности, често навлизат до по-голяма степен в езика. Някои архаични, диалектни или регионални думи може да се смятат или да не смятат за английски.

Второто издание на Оксфордския тълковен речник включва 600 000 дефиниции, като авторите твърдят, че той обхваща не само стандартния литературен и устен английски, дали сегашен, постоянен или архаичен, но и други технически дефиниции и голям брой диалектни и жаргонни думи.

Някои смятат, че всяка година в английския език навлизат около 25 000 думи.

Произход на английските думи

Едно от обстоятелствата, заради които в английския има толкова голямо френско влияние е, че произходът на думите в английския език е разделен приблизително по равно между германски (най-вече от староанглийски) и латински корен (нормано-френски или романски).

Правени са множество статистики, за да се демонстрират различните корени в английския речник, но все още никоя от тях не се смята за абсолютно правилна от повечето езиковеди.

Компютъризирано изследване върху 80 000 думи от стария Кратък оксфордски речник (3-то издание), публикувано през 1973, определя основите на английските думи така:

френски, включително старо-френски и ранно англо-френски: 28,3%
латински, включително научен и технически латински: 28,24%
старо и средно-английски, старохоландски и холандски: 25%
гръцки: 5,32%
без етимология: 4,03%
произлязъл от съответните същински имена: 3,28%
Всички останали езици: по-малко от 1%

Проучване на М. Уилямс на 10 000 думи дава следната статистика:

Френски 41%
Оригинално английски 33%
Латински 15%
Датски 25%
Холандски 1%
Други 10%
Въпреки всичко 83% от 1 000 най-често срещани английски думи имат англосаксонски корен.

Система на писане

Основна статия: Английска азбука
Английският се пише чрез латинската азбука след 9-и в. (преди това се е пишел чрез англосаксонска азбука). Правописът е бил с много слоеве и с елементи отфренския, латинския и гръцкия правопис, наложени върху оригиналната германска система. Правописът на думите често се различава от тяхното звучене.

Произношение и писане

За разлика от другите германски езици, в английския няма означение за различното звучене на дадени букви в думите, освен в заемки (като café).

Основа и опростени версии

За да се направи английският по-лесен за четене, има някои опростени версии на езика. Една основна версия е наречена „основен английски“, съставен от малък брой думи, създаден от Чарли Огден и описан в неговата книга. Езикът е създаден върху опростена версия на английския. Огерон казва, че ти трябват седем години да научиш английски, седем месеца да научиш есперанто и седем дни да научиш основен английски. Този английски се използва в някои училища, за да се дадат знания по английски за кратко време.

Огден не слага думи в основния английски, които могат да бъдат казани с няколко други думи (пример- ако little означава малък, то тази дума се използва за всичко, което е малко, като се изключват останалите синоними – small, tiny и др.) и той се опитва да направи езика леснодостъпен за всички, опитващи се да научат английски. Той също прави граматиката по-опростена, но я запазва възможно нормална за всички хора, които вече говорят английски.

Съществува също версия „опростен английски“. Той предлага внимателно избран и стандартизиран подбор на английския.