Информация за руски език

Руски език ( руский язык ) – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваниятславянски език в света, говорен от около 260 000 000 души. През 20 век той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави – Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан и Таджикистан и региони в други страни (Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия), както и на Организацията на обединените нации.

Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика –беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура иобщославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката. Официален е в четири държави, в самоуправляващата се монашеска общност Атон, както и в някои градове в Украйна. Руският е международен език, използван от около 260 млн. души по света[3][4], на него има написано голямо количество специализирана литература, използва се за съхраняване на информация във всички сфери на живота, както и е работен за повече от 20 международни органицации като ООН, Червения кръст[5], ОНД, ШОС и т.н.

Руският е славянски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Той е близък до останалите дваизточнославянски езика – украинския и беларуския . В много случаи в източни Украйна и Беларус местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният билингвизъм е дал в резултат смесени езици като суржик в източна Украйна и трасянка в Беларус.

Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има древноновгородският диалект, въпреки че е изчезнал към 15-16 век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на словообразуванеи до известна степен флексиите и литературният стил на книжовния руския език са повлияни и от старобългарския езикчрез използвания от Православната църква църковнославянски. В същото време в различните диалекти, намиращи се в наши дни в бърз упадък, се използват предимно местни източнославянски форми. В някои случаи източнославянските и църковнославянските форми се използват успоредно с известни нюанси в значението.

Руската фонология и синтаксис, особено в северните диалекти, са повлияни и от местните угро-фински езици – мерянски,мокшански, муромски, мешчерски, вепски и други. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са говорени в централната и северната част на днешна Европейска Русия. Уралските народи влизат в контакт с източнославянските езици още през ранното Средновековие и с времето се превръщат в субстрат на съвременния руски език. Диалектите, говорени на север, североизток и северозапад от Москва използват значителен брой думи с угро-фински произход.[6][7]

Освен това лексиката и литературният стил на руския език са повлияни от европейски езици, като полски, латински, нидерландски, немски, френски и английски.[8] В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от татарския и други тюркски езици.

Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.

Император Петър I предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и секуларизацията на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през 19 век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си френски, по-рядко немски. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на Александър Пушкин през първата трета на 19 век. Той коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език по негово време.

Руската азбука е кирилица, почти изцяло съвпадаща с българската, но руската има 3 букви в повече – това са буквите Ё ё, Ы ы и Э э. Тя също произлиза от първоначалната кирилица, но се основава на проведената от Петър Iпрез 1708 гражданска реформа на азбуката. През 1918 руската азбука отново е изменена.

В руския език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен. Руският език притежаваи три наклонения – повелително (идти, идите), изявително (пошёл) и условно. Съществува и виждане, че в руския има две наклонения – повелително и неповелително. Основните времена са минало, бъдеще и сегашно:

Глаголите имат и две спрежения в зависимост от това дали в основата им има е или и. Залог в руския няма, но съществуват т.нар. неопределено лични и безлични изречения. Синтаксисът на руския е много близък до този на останалите славянски езици и особено до българския.

Съществителните и прилагателните в руския се скланят в 6 падежа, според рода и числото им. Тук са дадени окончанията за 5 от тях – родителен, дателен, винителен, творителен, предложен.

Сравнителната степен в руския се образува с проста и сложна форма. При простата се поставя окончание -е, -ее и -че (по-рядко срещано), а при сложната се слага частицата более.

умный – умнее – более умный – по-умен
краткий – короче – более краткий – по-кратък
Превъзходната степен също се дели на проста и сложна форма. При простата се поставя окончание -ейший/-айший, а при сложата се поставя частицата самый.

умный – умнейший – самый умный – най-умен
краткий – кратчайший – самый краткий – най-кратък