Немският – изучаван в цял свят език, чиято родина обаче е в Европа
Немският е на второ място като чужд език в Европейския съюз и на първо място по броя на хората /90 милиона/, за който е майчин език. В осем страни той е признат за малцинствен език. Следователно няма причина да се притесняваме за разпространението на немския език? За съжаление не е така, тъй като в европейските институции немският език играе само второстепенна роля. Необходимо е немският да се наложи като /действително използван/ работен език, ако един ден иска да е един от управляващите езици на срастващата се общност. Това е важно, за да запази атрактивността си като чужд език. Немският се преповада и изучава в около 100 страни по света в училища и висши учебни заведения – това е безценен ресурс за международните контакти на немскоезичните страни. Дали това ще остане така, се решава преди всичко в Европа, където немският е най-силно застъпен. В Европейския съюз /ЕС/ с 27 страни-членки /от 1 януари 2007/ по брой на хората, чийто майчин език е немският /около 90 милиона, в целия свят 120 милиона/ и по брой на държавите, в които е официален език /седем държави/, немският изпреварва всички останали езици, а като чужд език е на второ място след английския и преди френския. Езиковата политика на Европейския съюз обаче е обърната преди вскичко към по-малките езици, чието развитие се насърчава дори като чужди езици, например с предложението към гражданите на ЕС за изучаване на „личен осиновен език“, по възможност един от по-малките езици. Този тласък в развитието е в ущърб на по-големите езици, които по традиция се изучават като чужди езици, следователно и по-специално в ущърб на немския. Само английският не е засегнат от това. Напротив: той се счита за задължителен и все по-настойчиво необходим като език за общуване – при насърчаваното от политиката на ЕС раздробяване на езиците.
Малцинствен език в страни-членки на ЕС
В полския град Опелн /Ополе/ немският е признат за малцинствен език. Освен това немският е признат за малцинствен език в няколко страни-членки на ЕС, и по-специално в Източна Белгия и Южен Тирол, където същевременно е и регионален официален език, както също и в Дания /Северен Шлезвиг/, Полша /Опелн, Шлезия/, Румъния, Словакия, Чехия и Унгария. Правата на езиците на малцинствата са формулирани в конципираната от Съвета на Европа и поддържана от ЕС Европейска харта за регионалните и малцинствени езици, която обаче има само в препоръчителен характер за страните-членки, които имат езикова автономност. Седалището на правителството на немскоезичната област в източнобелгийския град Ойпен измени своята конститутция така /признаване само на френския/, че Хартата е несъвместима с нея. Следователно тя лишава немскоезичното малцинство в Елзас и Лотрингия от съответен брой права /съгласно член 2 трябва да се предоставят минимум 35 права от дълъг списък/, но все пак позволява двуезични училища с немски език. Също така запазването на немски като малцинствен език е от значение за бъдещето на немския език. Предполага се, че някои немскоезични малцинства все още не са открити, които въз основа на Хартата макар и в ограничена степен могат да се подпомагат – например във Финландия.