Падежи в немския език

В немския език има четири падежа на съществителните имена, според тяхнатаупотреба в изречението. Те са именителен (Nominativ), винителен (Akkusativ),родителен (Genitiv) и дателен (Dativ).

Според мястото си в изречението и падежа съществителните променятопределителните (der, die, das) или неопределителните си членове (ein, eine).
Групата от думи, които определят нещо, подобно на определителния членсъщо променят наставката си според падежа и рода – пр. dieser, diese, jeder, jener, mancher, solcher, welcher. По същия начин думите, които са подобни нанеопределителния член, променят наставката си според рода и падежа – пр. ein, mein, sein. Отрицателните членове kein, keine също търпят промени.

Nominativ
Съществителните в немския език са в именителен падеж, когато са подлог визречението или се определят в изречението (Das ist ein Auto.) Тук формите наопределителните и неопределителните членове и на отрицателните членовеостава непроменена.
м. р. -> ein, kein, der, dieser, jeder, jener и т.н.
ж. р. -> eine, keine, die, diese, jede, jene и т.н.
ср. р. -> ein, das, kein, dieses, jedes, jenes и т.н.
мн. ч. -> die, keine, diese, jede, jene и т.н.

Примери:
Der Mann spielt Golf.- Мъжът играе голф.
Diese Stadt ist bekannt. – Този град е познат.
Das Auto ist neu. – Колата е нова.
Meine Katze ist weiß. – Моята котка е бяла.

Определящите съществителни са съществителни или местоимения, следвани отсвързващ глагол. Такива свързващи глаголи са: sein (съм), werden (ставамнякакъв, нещо), bleiben (оставам), heißen (казвам се), scheinen (изглеждам).

Примери:
Martin ist unser Freund. – Мартин е наш приятел.
Dr. Meyer bleibt unser Hausartz. – Д–р Маияр остава наш домашен лекар.
Das scheint mir eine gute Idee. – Изглежда ми хубава идея.

Akkusativ
Винителния падеж на съществителното се ползва, когато то е директен обект визречението, т.е. действието се извършва върху или спрямо него.
Членовете се променят по следния начин:
м. р. -> den, einen, keinen, diesen, jeden, jenen и т.н.
ж. р. -> die, eine, keine, diese, jede, jene и т.н.
ср. р. -> das, ein, kein, dieses, jedes, jenes и т.н.
мн. ч. -> die, keine, diese, jede, jene и т.н.

Промените всъщност са само за мъжки род, където der става den, ein -> einen итака нататък.

Wir kaufen den Wagen. – Ще купим колата
Ich nehme die Zaitung. Ще взема вестника
Wir kennen ihren Bruder. Познаваме нейният брат
Sie braucht ihre Tasche. – Тя се нуждае от вашата чанта.

Винителен падеж се употребява и за изразяване на определено време илипродължителност на дадено време.
Примери:
Er bleibt eine Woche in Bonn. – Той остава една седмица в Бон
Sie besucht mich jeden Tag. – Тя ме посещава всеки ден
Sie fährt jedes Jahr nach Deutschland. – Тя пътува всяка година към Германия.

Има малка група от съществителни, които освен члена (определителен,неопределителен, отрицателен) пред тях, променят и наставката си когато савъв винителен падеж. Въпреки, че те са лесни за запомняне, полезно би билода знаете, че съществителните от мъжки род, които се формират отприлагателни или от причастия на глаголите (пр. der Junge, der Alte, der Bekannte и др.) спадат към тази група, както и съществителни, окончаващи на-ent и -ist (пр. der Student, der Tourist).
Примери:

Примерни изречения:
Wir treffen den Studenten. – Срещаме студентите
Kennst du einen Helden? – Познаваш ли героя?
Wir haben euren Nachbarn gesehen. – Видяхме вашият съсед

Dativ
Съществителното или израза е в дателен падеж, когато е индиректен обект визречението, т.е. когато дадено действие е насочено към обекта, но не сеизвършва директно върху него, а чрез друг обект (директен обект). Също такасе ползва и когато имаме т.нар. дателни глаголи, т.е. глаголи, които изискватдателен падеж. А третата употреба е с предлози.

м. р. -> dem, einem, keinem, diesem, jedem, jenem и т.н.
ж. р. -> der, einer, keiner, dieser, jeder, jener и т.н.
ср. р. -> dem, einem, keinem, diesem, jedem, jenem и т.н.
мн. ч. -> den, keinen, diesen, jeden, jenen и т.н.

Тук промените в членовете и определяемите думи са във всички родове ичисла.

Употреба на дателен падеж, когато имаме индиректен обект. Обикновено вбългарския превеждаме връзката между директен и индиректен обект съспредлога „за“ или „на„. Примери:
Ich hole dem Hund das Futter. – dem Hund се превежда като „на/за кучето„, т.е.Купувам храна на/за кучето. Тук der Hund е индиректния обект, ние купувамеза него, но купуваме храна, т.е. храната е директния обект (das Futter)

Още примери:
Er kauft der Frau die Karte. – Той купи на/за жената карта
Wir zeigen dem Kind das Boot. – Показваме на детето лодката
Wir geben einem Mann Geld. – Даваме на един човек пари
Ich schicke meiner Freundin nichts. – Няма да изпратя приятелката ми.
Sie kauft unserem Kind Schokolade. – Тя купува на нашето дете шоколад

Употреба след глаголи, изискващи дателен падеж.
Те са две групи:
– глаголи, след които може да има директни (ползва се винителен падеж) ииндиректни обекти (ползва се дателен падеж). Такива глаголи са: bringen, geben, holen, kaufen, schicken, sagen, zeigen.
Примери:
Er bringt seiner Freundin Blumen. – Той донесе на приятелката си цветя
Wir geben der Katze Milch.- Даваме на котката мляко
Ich hole meinem Bruder den Schlüssel. – Ще донеса на брат ми ключа

– глаголи, след които обекта е директен и е може да е само в дателен падеж. Теса: antworten, danken, helfen, gehören, gefallen, folgen.
Примери:
Ich antworte dem Herrn. – Аз ще отговоря на господина
Wir danken unserem Lehrer. – Благодарим на нашият учител

– когато употребяваме глагола glauben и обекта е одушевен, ползваме дателенпадеж за него, но когато обекта е предмет – ползваме винителен падеж.
Примери:
Ich glaube dem Kind. – Dativ – Доверявам се на детето
Ich glaube die Geschichte. – Akkusativ – Вярвам на историята

Много безлични конструкции също изискват дателен падеж.
Примери:
Es geht mir gut. – Добре съм
Es geht mir besser. – Много съм добре (супер съм)
Es tut mir leid. – Съжалявам
Es schmeckt mir (gut). – много ми е вкусно

Някои съществителни получават окончания, когато са във винителен падеж.Същите тези съществителни имат окончания и когато са в дателен падеж.Окончанията са също -n и -en.
Примери:
Ich gebe dem Herrn die Zeitung. (Аз давам вестника на господина.)
Wir bringen dem Studenten ein Buch. (Ние носим книга на студента.)
Er gibt dem Touristen eine Landkarte. (Той дава карта на туриста.)

Някои едносрични съществителни в мъжки и среден род получават окончание-e, когато са в дателен падеж. Въпреки, че това окончание се изискваграматически, то става все по–рядко употребявано. Днес употребата му сеограничава до няколко често употребявани идиоматични фрази, в строгоформалния език и в поетичното слово.
Примери:
zu Hause – вкъщи
nach Hause – към къщи
auf dem Lande – в страната
am Tage – в (през) дните

Genitiv
Когато са в родителен падеж, съществителни получават следните наставки, взависимост от рода и числото си:

м.р. -> des, eines, keines, meines, dieses, jenes
ж.р. -> der, einer, keiner, meiner, dieser, jener
ср.р. -> des, eines, keines, meines, dieses, jenes
мн.ч. -> der, keiner, meiner, dieser, jener

Освен членовете, самите съществителни също получават окончания.

Мъжки род
Повечето съществителни от две или повече срички в мъжки и среден родполучават окончания -s или -es (примери: meines Bruders, dieses Zimmers), атези които са от една сричка – наставката е -es (des Buches). Акосъществителното е с ударение на последната сричка – наставката също е -es (des Gedichtes).
Тези съществителни в мъжки или среден род, които имат окончание -e или -enвъв винителен и дателен падеж, в родителен получават същото окончание.
Примерно изречение: Die Frau des Präsidenten ist krank. (Жената на президентае болна.)
Някои съществителни получават наставка -ns или -ens, като des Herzens, des Namens, des Friedens.
Примерно изречние:
Traurigen Herzens zog er in den Krieg. (С натежало сърце, той отиде на война.)
Когато ползваме име на притежателя, слагаме едно -s в края на името.
Пример:
Uwes Wagen (колата на Уве)

В женски род и в множествено число съществителните си остават, като вименителен падеж, сменя се само члена отпред, но не се добавя наставка къмсамата дума.

Случаи на употреба:

– когато показваме притежание или друга връзка между две съществителни,т.е. в родителен падеж е притежателя и промяната в членовете важи за него. Вбългарския език връзката се превежда с предлога „на„.
Примери:
Dort liegt das Buch des Lehrers. (Там лежи книгата на учителя.)
Wo ist das Auto der Frau? (Къде е колата на госпожата?)
Der Griff des Messers ist rostig. (Дръжката на ножа е ръждясала.)

– когато изразяваме неопределено време като някой ден, някой път, един ден и т.н.
Примери:
Eines Tages wird sie ihren Freund sehen. (Някой ден тя ще види своя приятел.)
Eines Morgens kam er zu Besucht. (Някоя сутрин той ще дойде на посещение.)
По аналогия съществителното от ж.р. Nacht също получава наставка -s, кактодругите съществителни за време.
Пример:
Eines Nachts war es wieder gesund. (Една нощ той отново беше здрав.)

– след определени глаголи.
Глаголите, изискващи родителен падеж са малко и конструкциите с тях са по–скоро формални или остарели.
Примери:
Wir gedenken unserer gefallen Soldaten. (Ние помним нашите паднали войници.)
Er rühmt sich seines Talentes. (Той се гордее с неговия талант.)

Заместване на родителния падеж в разговорния език.
Често в разговорния немски вместо родителен падеж на съществителното сеупотребява предлога von с дателен падеж.
Примери:
род. п. -> Das Kleid meiner Tochter war teuer.
дат. п. -> Das Kleid von meiner Tochter war teuer.
превод: Роклята на дъщеря ми беше скъпа.

род. п. -> Das Auto meines Bruders ist kaputt.
дат. п. -> Das Auto von meinem Bruder ist kaputt.
превод: Автомобила на моя брат е развален.