2000 българи годишно излизат от училище с френски език

През януари 1989 г. френският президент Франсоа Митеран идва на официално посещение в България. Той внася тежък смут у тогавашните си български домакини, като пожелава на всяка цена да се срещне с българските студенти, а френското посолство в София му организира закуска с 12 личности, известни с интелектуалната си съпротива срещу режима на Тодор Живков.

Събитието става известно като закуската на Митеран с българските дисиденти. И е недвусмислен знак за официалната подкрепа от страна на Франция за назряващите политически промени в страната. Сред присъстващите в посолството тогава е и философът Желю Желев, който по-късно става първият демократично избран български президент.

Със сигурност тази специфична роля на Франция в зората на българския порив към демокрация е изиграла своята не само рационална, но и чисто емоционална роля, когато през есента на 1993 г. България решава да се присъедини към Международната организация на франкофонията.

Това става факт по време на Петата франкофонска среща на върха на остров Мавриций. Инициативата принадлежи основно на Желев, който по онова време вече е държавен глава.

Решението е далновидно – това е начин Франция, една от двете най-влиятелни държави в Европа, която дотогава не крие, че регионалните предпочатания клонят към Румъния, да бъде привлечена като съюзник в бъдещите ни планове за евроинтеграция.
Между другото, справедливо е да се отбележи, че подкрепата на франкофонските държави изигра важна роля за избора ни за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН в периода 2002-2003 г. Днес организация като ЮНЕСКО едва ли би била ръководена от представителката на малка България Ирина Бокова, ако страната ни не бе и член на франкофонията.

Не бива да се отминава и фактът, че присъединяването ни към тази организация редом до държави като Франция, Канада, Белгия, Швейцария, Люксембург бе едно от първите международни признания на усилията ни за политически реформи.

В момента в Международната агенция на франкофонията членуват 57 държави, а още
20 са наблюдатели Повечето източноевропейски държави като Полша, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Хърватия, Словакия, Словения все още са със статут на наблюдатели. Освен нас и Румъния пълноправни членки от региона са още Албания, Гърция, Кипър, Молдова.

Терминът франкофония се ражда още в края на XIX в., за да означи общността на държавите и населението, които споделят френския език. Първата организация на тази основа е създадената през 1926 г. Асоциация на писателите, пишещи на френски.
Международната организация на франкофонията съществува от 1970 г. Нейна основна цел е развитието на диалога между цивилизациите и културите, подкрепата на мира, демокрацията и човешките права, стимулиране на образованието, научните изследвания и устойчивото развитие. Организацията е начин в новите времена Франция да поддържа статегическото си влияние в регионите на бившите си колонии. През 2010 г.
годишният бюджет на организацията е бил 81 млн. евро, а през 2009 г. – почти 90 млн. От 2003 г. генерален директор е бившият президент на Сенегал Абду Диуф.
Една от най-ефикасните структури в рамките на организацията е Университетската агенция на франкофонията, която включва 677 университета в 81 страни и разполага с много програми за обмен на студенти. Между другото, от миналата година България е неин регионален център.

През 1996 г. у нас бе основан и Франкофонският институт по администрация и управление, в който образованието си получават младежи от всички страни в региона.
Благодарение на сътрудничеството по линия на франкофонията доста голям брой български университети днес имат програми изцяло на френски език, а студентите им вземат дипломи от френски университети, без да се налага да напускат страната.
Всяка година около 2000 българи излизат от училище с френски като основен чужд език, сочат данни на френския институт в София.

През 2013 г. във Франция учат общо около 3000 студенти, което я прави третата поред страна (след Германия и Великобритания) в предпочитанията на българите да получат висшето си образование в чужбина.

Това е лесно обяснимо – френските университети имат висок престиж, като в същото време за обучението в тях се плаща символична такса, а приемът става само по документи. Издръжката на живота пък е улеснена от многото финансови привилегии, които студентите ползват.

Ето и някои важни цифри, с които се описва самата международна организация на френскоговорещите:
– В света има 220 млн. франкофони, 60% от тях са на възраст под 30 г.
– 96 млн. от говорещите френски, или почти половината, живеят в Африка.
– Френският е петият най-говорен език в света.
– В света има над 900 000 преподаватели по френски.
– Населението на 77-те франкофонски държави, 20 от които са наблюдатели, е 890 млн. души. Това е 13 на сто от световното население.
– Франкофонските страни са повече от една трета от членуващите в ООН.
– Във франкофонското пространство се реализира 20 на сто от световната търговия
– Френският е официален език в 32 държави на планетата.
– В ЕС френският е вторият най-говорен майчин език (16%) след немския (23%) и пред английския (15,9%). Като практикуван език в ЕС обаче той изостава сериозно от английския.
– Франкофонската телевизия TV5MONDE е една от трите най-големи мрежи в света и се разпространява в 200 държави и територии.
– 206 града в 49 страни са обединени в Асоциацията на кметовете франкофони.

Студенти летят за Париж след лов на съкровища в София

Студенти от всички университети в България, които по някакъв начин имат отношение към френския език, ще търсят на 10 май франкофонски съкровища из цяла София в състезание, организирано в чест на 20-годишнината от членството на България в Международната организация на франкофонията, съобщиха от френския институт у нас.
В играта „Лов на съкровища“ те трябва да намерят пет места в столицата, които по някакъв начин са свързани с тази общност на езика и културата. На тези места ще се срещнат с няколко „сфинкса“, на чиито въпроси трябва да отговорят. Тримата победители ще прекарат един уикенд в Париж.

Това е само част от инициативите, с които у нас ще бъде отбелязан юбилеят на присъединяването ни към френскоговорещите държави. По повод на годишнината вече бе издадена и специална пощенска картичка. Програмата на честванията пък започна още в началото на март с поетичен конкурс за ученици от гимназиите на тема „Усмивката“. Вече отминаха и два от кръговете на конкурса за превод, в който участват 25 гимназии от цялата страна.

Кои са най-добрите, ще стане ясно на 28 май.
Маратонът по писане за пореден път се превърна в предизвикателство за участниците. Тази година те трябваше да създадат текст около 10 точно определени думи – ателие, букет, печат, влюбване, отбор, предпазвам, умение, единствен, лице в лице, ето.
24 езикови гимназии се включиха и в 4-ото издание на конкурса „Предизвикателството да четем“. Участниците трябваше да прочетат 4 произведения на двама съвременни френски писатели, след което да отговарят на въпроси, свързани в тях. По този повод у нас пристигнаха авторите на творбите Франк Павлофф и Алис дьо Поншевил.

На 27 март започва Шестото франкофонско рали.
То наподобява „Ловът на съкровища“ за студентите, но в него участват 500 гимназисти от София, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Ловеч, Благоевград и Велико Търново. Всеки отбор е от по 8 човека и има „треньор“ – учител по френски език. Целта е в София да бъдат намерени 5 институции или частни фирми, свързани със света на франкофонията.

Финалът на 15-ото издание на „Пролетта на поетите“ ще е на 28 март. В него са приобщени и най-малките, тъй като включва конкурс за най-добра рецитация на поезия за деца от 8 до 12 г.

От 11 до 14 април Варна пък ще е домакин на 20-ия международен фестивал на франкофонския театър. Тази година в него ще участват 15 български и 7 чуждестранни трупи. През цялата година ще продължи и традицията на френските литературни кафенене, както и на прожекциите на нови френски филми два пъти месечно в сградата на френския институт в София.

Френското посолството се надява едновременно с тържественото отбелязване на 20-годишнината на членството на България във франкофонията в София да отвори врати и ремонтираната сграда на „Алианс франсез“.

Английският все повече превзема евроинституциите

Само 6% от документите, които излизат от европейските институции, днес се пишат на френски език. През 1990 г. този процент е бил 40.

Констатацията бе направена преди дни от френското сп. „Експрес“ по повод 20 март – Международния ден на франкофонията. Според изданието разпространението на езика на Жан Моне (един от бащите на ЕС – б.р.) в европейските институции запада. Влизането на 10 нови членки през 2004 г., а после и на Румъния и България през 2007 г., където езикът се говори свободно от много хора, не засилило статута на френския.
В същото време документите, написани на английски, се увеличили от 45 на 80%
Пресконференциите на Европейската комисия, които дълги години традиционно се правеха на френски, днес са на английски. На него предпочита да говори и шефът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, макар да е перфектен франкофон. Въпреки че е един от двата работни езика на дипломатическата служба на ЕС, ръководена от британката Катрин Аштън, френският там е сведен до минимум.

В Европа на 27-те днес има 23 официални езика и английският се налага от чисто практични съображения. „Езикът на Европа е преводът“, казва Умберто Еко. В Европарламента това до голяма степен важи – там всеки евродепутат може да говори на родния си език и думите му да стигат до останалите чрез многобройната служба на преводачите. На министерските заседания обаче от удобство се говори на английски.
Франкофонията все пак не се е предала. В европейските институции непрекъснато се предлагат курсове по френски за европейски служители.

В Брюксел функционира група на посланиците франкофони.

Мултилингвизмът е основен критерий в конкурсите за набиране на нов персонал в европейските институции.

Според сп. „Експрес“ Франция е допуснала няколко важни грешки, имащи пряко или косвено отношение към разпространението на френския език в евроинституциите. Една от тях било противопостяването преди години централата на Европейската комисия да бъде в Париж. Днес поне Европейският парламент заседава на френска територия – в Страсбург. Другата грешка е, че за разлика от Германия Франция не е обърнала достатъчно внимание на икономическите си връзки с новите държави членки от Централна и Източна Европа, където френската култура продължава да е на много голяма почит.