Новините

Техники на запомняне на непознати думи

За да ни служи пълноценно и продължително, умът може и трябва да бъде трениран. Ако работим всекидневно с ума си, освен всичко ще научаваме и по-лесно чужди езици. Съществуват техники, благодарение на които ще запомняте много повече нови, непознати думи при изучаване на чужди езици.
Човешката памет се поделя на краткотрайна и дълготрайна. Краткотрайната служи за запаметяване на информация, събития и факти, за които обаче скоро след това ще забравим. Информация, съхранена в дълготрайната памет, остава за много по-дълъг времеви период.
Трениране на паметта
Тренировките на паметта помагат много за усвояване на нови думи. Научаваме се да ползваме повече от капацитета на мозъка и да развиваме потенциала му за съхраняване и ползване на запаметените данни.

 

 

Асоциация
Информацията, която попада в мозъка ни под формата на нови думи, обикновено се трансформира в картини и след това асоциативно се обвързва със съществуващи вече знания. Ако умът е добре трениран, запаметяваме по-интензивно и бързо и можем да ползваме времето си много по-пълноценно.
Запаметяването на нови думи се улеснява и когато съзнателно ги обвързваме с друга дума – по звучене или по смисъл.
Мисловна карта
Може да обиколите някое място – например жилището си, и да си набележете точки или предмети, които да са ви знаци за припомняне и свързване с думи, които искате да научите. След като ги запомните визуално ги обвържете чрез ярки връзки с новите думи. Така в съзнанието си ще имате мисловна карта, която да ви помогне в научаването на чуждия език.
Обектите от тази карта може да не се намират в дома ви, а например по пътя, от където минавате всеки ден.
Визуализация
По-лесно ще запомните непознатите думи, ако ги включите в съзнанието си в живи картини. Голяма роля тук играе въображението. Когато си представяте един предмет ясно, по-лесно ще го свържете с въпрос или абстрактно понятие, а самият образ на този предмет ще увеличи разбирането ви.
Трайно ще запомните нещо, единствено ако го разберете и визуализирате.
Рима
Друга успешна техника за запомняне е римуване, като може да използвате песен или стихотворение, например изпяването на азбуката на определен език. Можете да ползвате рими за цифрите от едно до десет, като ви служат да запаметите непознати думи, или да са база за асоциация. Също може да обвържете буквите от азбука на чужд език с животни, растения, цветове… Така познанието на едно нещо ще ви служи като опорни точки за научаване на непознати думи.
Друг начин за подпомагане на паметта е да използвате начални или крайни срички или букви на отделните думи в изречението. Например изречението My Very Educated Mother Just Served Us Nine Pizzas (английски) може да ви послужи с началните букви от всяка дума, за да запомните последователността на планетите – Mercury, Venus, Earth, Mars, Jupiter, Saturn, Uranus, Neptune, Pluto.
Еднокоренни думи (производни думи)
Производните думи са образувани от други – съществителни, глаголи или прилагателни. Научавайки коя наставка в езика за какво се използва – категории, професии и други, лесно ще научавате непознати думи. Много от тях просто ще образувате от такива, които вече знаете.
Възприемайте упражняването на тези похвати като игра, с помощта на която по-лесно и забавно ще учите непознати думи. Може да си измислите и собствени методи и правила, които да действат най-добре при вас. Ще останете впечатлени от резултатите, ако започнете да използвате изброените техники при изучаването на чужд език.

Как да „извличаме“ речников запас: 6 от най-добрите техники

Все по-често се говори за това, че когато се преподава чужд език преподавателят не трябва просто да смила новата информация и да я дава в готово вид на своите ученици, а да им помага те сами да стигат до нея като им предлага различни, стимулиращи мисленето има, начини за това. В тази връзка „извличането“ на речниковия запас, а не просто изсипването на куп нови думи е важен момент в ученето на чужд език.

Когато се въвеждат нови думи, обучаващите се може да успеят да възпроизведат значението им като се водят от кратката им дефиниция. Думите може да са нови за групата, но различните й членове са различно „изложени“ на влиянието на съответния чужд език, особено английски, и може по-лесно да уловят новите идеи и да дадат подходящ превод. Когато се припомнят вече срещани думи, много по-добре за учещите език е да се сети за тяхното значение, отколкото преподавателят просто да каже значението им.

Ето и 6 от най-добрите техники, за да се предизвика мисленето в посока „извличане“ (създаване на нов или припомняне на стар) речников запас

1. Имитиране –  Един прост пример за този метод е да кажете на съответния език изречение като „Слонът е …“, с разтворени ръце в търсене на думата „голям“. Ако бъдат дадени предположения различни от търсената дума, например „висок“ или „дълъг“, преподавателят трябва просто да покаже с кимане на глава, например, че това не е точната дума и обучаващите се да продължат „извличането“ на подходящата дума. Този метод е подходящ и за припомняне на стари знания от предходни уроци.

2. Рисуване – Това е метод, който също може да накара паметта да се раздвижи. В примера, който дадохме по-горе преподавателят може да използва картинки, за да опише разликата между търсената дума и грешните предположения. Например, „дълъг“ описва разстоянието от върха на хобота на слона до края на опашката му, докато „висок“ описва разстоянието между земята и най-горната част от тялото на слона. Когато се индикира какво прилагателно се търси чрез използването на илюстративен материал, обучаващите се от най-малките до най-големите могат да разберат лесно каква дума се изисква да кажат. Илюстративният материал може да е подготвен от самите ученици – това е и начин в урок по език да се впрегне тяхната креативност и да се използват техните рисунки за визуализиране на нови или стари думи.

3. Списъци – Въвеждането на нова тема предполага и въвеждането на нови думи. Например за темата „Как мога да стигна до … ?“ обучаващите се могат да бъдат помолени да изброят различни места, допълващи въпроса и да съставят списък на дъската. За да е пълен списъка преподавателят може да „подскаже“ на учениците си някои места с въпроси като „Какво ще кажете за мястото където човек може да разгледа различни видове животни/ или картини/ или може да си купи лекарства и т.н“. Подобни списъци могат да се съставят за броени минути и са готови за употреба.

4. Синоними – Това е добър метод за поддържане на речниковия запас на всеки, който се занимава с чужди езици. Освен това е начин за развиването на усета има за различните нюанси на втория или третия чужд език, който усвояват. Чрез „извличане“ на синоними обучаващите се ще могат да си спомнят и да научат трайно думи, които не употребяват толкова често.

5. Антоними –  Друг начин „извличане“ на думи е да се даде обратната на думата, която търсите. Комбинацията на този метод с метода на имитиране ще даде на обучаващите се силен тласък във вярната посока на мислене.

6. Намек – Ако някой от горепосочените методи не сработва добре, може да го комбинирате с даването на първата буква или сричка от търсената дума, без значение дали думата е нова или стара.

Кои са подходящите книги за начинаещи

Много често в желанието си да напреднат бързо учещите чужд език се  „хвърлят“ да четат популярни книги и статии от вестници, казано на кратко с текстове, които не са за тяхното ниво. Това може да е резултат от тяхното самочувствие след упорито учене на фразеологични изрази, глаголи, предлози, местоимения и т.н., и т.н.  За съжаление обикновено резултатът от такъв подход е раздразнение от неразбирането на текста и непрекъснатото ровене в речника и съвсем естествено желанието ви да четете ще се изпари.  Много по-мъдро би било постепенно да увеличавате трудността на Вашето четиво, като използвате материали, които са малко над нивото Ви.

Именно по тази причина детските книжки са много добро начало. Може би те не са това, което сте свикнали да четете обикновено, но книгите предназначени за деца имат редица предимства. А именно:

1. те са лесни –  Детските книги са написани за една особена група читатели – тези, които току що са започнали да учат език. Разпознавате ли себе си като принадлежащи към тази категория?  В тези книги се използва лесен речник и език, като цяло, за да не натоварва прекалено несвикналите да четат читатели.

2. написани  са за носители на езика – Това са книгите, с които децата, носители на езика растат и научават първите си думи. Ако са полезни на тях, защо да не са на Вас?

3. написани  са за да се четат на глас – Книжките за най-малките са написани, за да се четат на глас от техните родители. Може да се възползвате от това и да ги четете на глас на себе си. По този начин съчетавате работата върху умението си да четете с упражняване на произношението си.

4. често такива книги повтарят една и съща информация – Детските книжки често повтарят едно и също изречение отново и отново. Това е добра новина за начинаещи, защото така ще повтаряте отново и отново същите думи и граматически структури отново и отново, както бихте направили, ако учите думи наизуст.

Ключът към усвояването на нов език – правилното отношение

Безспорно познаването на граматиката и владеенето на богат речников запас са важни за усвояването на един чужд език, но те съвсем не са най-същественото. Всъщност ключът  към усвояването на нов език е вашето ОТНОШЕНИЕ към него и УВЕРЕНОСТТА, с която боравите с него – няма значение дали и колко граматиката, думите или културните аспекти на езика са трудни или лесни, важното е за колко трудни или лесни ги смятате ВИЕ. Започвайки да учите нов език е много лесно да се обезкуражите от неговите особености, затова ако искате наистина да успеете – игнорирайте ги и се фокусирайте върху положителното в новото си начинание.

Представете си следната ситуация: запознават Ви с един потенциален нов приятел, нека го наречем Иван. Каква е вероятността да станете истински приятели?

А) Ако в мамената на запознанството Ви той е болезнено откровен и ви сподели, че не всеки ден си сменя чорапите, мие си зъбите веднъж, а не два пъти на ден и мрази домашните любимци.

и

Б) Ако имате възможност да поговорите и да Ви сподели, че пише поезия и есеистична проза, които са толкова доби и всъщност могат дори  да бъдат публикувани; да разберете, че е страшно добър в професията си и има широка обща култура, подплатено с уникално чувство за хумор.

Въпросът е реторичен.

Това е същото като да не опознаете, ама наистина да опознаете, един нов език. Мислете за него като за добър приятел, а не като дразнещия колега, с когото сте принуден да прекарвате по няколко часа ежедневно.

„Но … ученето на език е толкова трудно“ е мисъл, която може да е минавала през ума Ви

Лесно е да се посочат трудните страни на един език и да се мисли, че това е някакво жестоко наказание. Избягвайте въпроси като: Колко падежа има? Колко са глаголните времена? Защо четем едно, а пишем друго (в английски например)?

Не ви е необходима предварителна информация от такъв характер. Дори не е необходимо да овладявате до съвършенство граматика или да имате богат речников запас преди да се осмелите да говорите на новия език. Ако сте много добре подготвени, може и да направите по-малко грешки, но ще пропуснете шанска да КОМУНИКИРАТЕ, а и по пътя към усъвършенстването има вероятност да загубите мотивация. В крайна смета целта на езика е да говорим с другите хора.

Защо ученето на език е ЛЕСНО?

Всеки език има предимства в сравнение с друг чужд език. Намерете ги! Просто разгледайте учебника или граматика на избрания от вас чужд език и се опитайте да откриете нещо, което ще разберете от пръв поглед. Романските езици, например, имат труден правопис, особено английски и френски, докато при славянските се пише това, което се чува. Обратно славянските имат сложна именно система, докато при повечето романските липсват понятия като род и падеж.

Открийте колко много вече знаете, като просто разгърнете речника на новия език и видите познати думи, навлезли във всички езици с едно и също или близко значение.

Докато небрежно разгръщате граматика или речник, неусетно ще сте усвоили повече отколкото предполагате.

Един нетрадиционен, но мотивиращ подход е да научете първо лесните неща, а постепенно да усвоите трудните. Научете много лесни думи, с познат корен, кратки и лесни за произнасяне, а след това по-трудни. Тогава ще имате основа, на която да надграждате.

Твърдението, че ученето на език, може да звучи малко наивно, прекалено оптимистично или дори арогантно за един начинаещ. Това обаче може да е вашата мотивация и начинът да направите ученето по-забавно. Отношението е всичко!

Български студенти могат да получат безплатно образование в над 1000 руски държавни и частни висши учебни заведения през учебната 2015-2016 година.

50 български студенти могат да получат безплатно образование в над 1000 руски държавни и частни висши учебни заведения през учебната 2015-2016 година. Това е предвидено в програмата на Министерството на образованието и науката на Руската Федерация заедно с Россътрудничество. Всеки кандидат има право да избере по собствено желание до шест учебни заведения (но не повече от две в един и същ федерален окръг), в които би желал да продължи образованието си.
Желаещите имат възможност да кандидатстват за бакалавриат, магистратура, аспирантура, докторантура, стаж и допълнително професионално образование (повишаване на квалификацията). Студентите ще получават държавна академична стипендия през целия период на обучение, без значение какъв успех имат. Също така ще им бъде предоставено общежитие на същите условия, както и на руските студенти, и безплатно медицинско обслужване.
Документите за кандидатстване трябва да бъдат преведени на руски език и да имат заверка от нотариус. Те трябва да бъдат подадени в Руския културно-информационен център в София (ул. Шипка, №34) до 20 март 2015 година. Резултатите ще бъдат обявени през август тази година.
Обърнете вниманието си върху това, че може да кандидатствате не само за университетите в Москва и Санкт Петербург, където животът е най-скъп, но и за не по-малко атрактивни вузове в седемте федерални окръга на Русия.

Кандидатстване в Русия

Българи ще могат да кандидатстват безплатно в над 1000 руски университета.

Български студенти ще могат да кандидатстват за безплатно обучение в над 1000 руски частни и държавни университети през учебната 2014-2015 година, след като руското министерство на образованието е решило да увеличи квотите за прием на чуждестранни студенти през следващата учебна година.

Всеки кандидат има право да избере по собствено желание до шест учебни заведения (но не повече от две в един и същи федерален окръг), където да подадат документи. Желаещите имат възможност да кандидатстват за бакалавър, магистратура, аспирантура, докторантура, стажове и допълнително професионално образование (повишаване на квалификацията). Това обясни Сергей Александрович, зам.-директор на Руския културен-информационен център в България, където желаещите да получат висше образование в Русия могат да подават своите документи.

„Чуждестранните граждани ще получават държавна академична стипендия през целия период на обучение, без да има значение какъв успех имат. На българските студенти ще им бъдат предоставени общежития със същите условия, каквито ползват и руските студенти. Тези, които не владеят руски език – ще имат право и на безплатно обучение по езика в университета, в който са приети“, заяви Александрович.

Александрович допълни, че след най-предпочитаните специалности са медицина, фармация, икономика и бизнес, както и науки за преработка на суровини.

„Русия разбира, че в момента има недостиг на нефто-газови специалисти, затова за тези специалности ще бъдат открити допълнителни места за прием“, каза още Александрович.

Документите за кандидатстване трябва да бъдат преведени на руски език и да имат заверка от нотариус. Крайният срок за подаването им е 1 април 2014 година в Руския културно-информационен център http://rkic-bg.com/ru/obrazovanie-v-rossii.html в София, а резултатите ще бъда ясни през юли тази година.

Забавни и любопитни особености в немския език – Част Първа

Уж вече знаете немски и говорите добре, но защо все нещо така и не се получава, отидем в немскоезичните страни. Защо? В този блог ще подбираме най-интересните особености в немския език и ще ви ги представяме периодично. Това е първа част. Ще се радваме, ако се включвате с коментари и добавяте свои наблюдения за особеностите в немския език или ни разкажете някое Ваше забавно преживяване, свързано с немския език.

Интересни изрази и думи

• В българския език казваме пръсти и на ръцете и на краката. В немския обаче:
  der Finger (-) – пръст на ръката, die Zehe (-n) – пръст на крака.
• Der Ohrwurm = няма български аналог и в никакъв случай не се превежда като „ушен червей“ или „червей в ухото“, а по-скоро се използва, когато сте чули някаква мелодия, която така ви се е “забила” в главата, че си я напявате през целия ден!
• Ich habe einen Kater! = разг. Имам махмурлук (или мускулна треска) но в никакъв случай не е „имам котарак“.
• Искате да ходите в тоалетната? – ако Вие кажете Ich will ins Klo/Тoilette ще предизвикате дружен смях сред присъстващи германци. Защо ли? Много просто, защото не е ich will, а ich muss. В противен случай те разбират, че Вие искате много да ходите в тоалетната, защото ви харесва там и предпочитате там да стоите, а не защото ви е необходима, а и защото заради предлога in (който се използва за влизане навътре в нещо) може да се разбере, че искате да влезете вътре в тоалетната чиния… Ich muss auf das Klo (aufs Klo) – това е, което трябва да кажете.

Един живот не е достатъчен, за да се научи немски език – част 1

 В началото на месеца, взехме участие на семинар, разискващ бъдещето на езиково обучение. Един от лекторите започна речта си с отрезвяващата фраза: „Един живот не е достатъчен, за да се научи немски език!“. Замислихме се дали изразът има за основна цел да привлече вниманието на публиката и до каква степен е верен. Да, може би един азиатец никога не би успял до съвършенство да овладее всички специфики на писмения и говорим немски език, но до колко би затруднило изучаването на езика един български гражданин, например?

Разполагахме с подходящ служител, на който да зададем този въпрос. Нашият маркетинг координатор за английски и български пазар, изучавал засилено немски език в английска гимназия в България и от пет години живеещ в Германия. Отговорът ни заинтригува, но не беше изненада.

„Презумпцията би била, че след 3 годишно обучение по немски език и 5 годишен престой в страната, съм постигнала завидно ниво на компетентност по езика, но реалността е различна. Достигането до професионално владеене на английски език ми отне съществено по-кратък период, но въпреки, че английският език е титулуван като световна лингва франка,неговата сравнително опростена граматика и правила го превръщат в лесно усвояем език за аматьори, докато немския език, бих се изразила, е език за професионалисти. Както и в българския език, така и в немския, съществителните имена имат род и съответни окончания и падежни спрежения на база на родовата си принадлежност. Представете си тройното усилие при изучаването на дадена немска дума, от една страна изписването и произношението, от друга значението и от трета рода. Както и при нас, и в немския език има рефлексивни глаголи, които обаче се отличават с множество граматични специфики, и за разлика от нашите пасивни падежи, в немския език те са 4 и са кошмарно активни. Но може би не толкова кошмарни, колкото глаголите с делими представки и спецификите на немския словоред. Дали един живот е достатъчен за да се научи до съвършенство немски език…в пика на оптимизма ми, при по-чести пътувания из Германия, се сблъсках с регионалното многоцветие на немския език. Често попадах на предавания по национални медии, където речта на немски граждани звучеше шокиращо неразбираемо, до толкова, че беше дублирана на „официален“ немски език. След престои, особено в немските провинции Бавария и Швабия, имах нужда от постоянен дублаж, до толкова регионално пъстър и специфичен е немският език.“

Интересен отговор, нали? Споделяме го с Вас, нашите клиенти, в опита си да Ви покажем сложността на немския език и да Ви помогнем да оцените важността на избор на професионалисти, на които да поверите нуждите си от преводи от български на немски език; както и на преводи от немски на български език. А при нужда от устни преводи от и на немски език, поради както сами вече разбрахте многобройните регионални специфики на немския език, изборът на устен преводач с немски език също изисква особено внимателен подбор.

Немски език: основни характеристики и първи стъпки

Немският език възниква по време на Великото преселение на народите, през 6 век, в Европа. Той принадлежи към западногерманските езици и в частност към горногерманските. Днес немски език се говори в повече от 40 страни по света, като езикът е официален в Германия, Австрия, Белгия, Швейцария, Лихтенщайн и Люксенбург. Немският е един от най-популярните езици на територията на Европейския съюз, главно заради ключовата роля на Германия в съюза.

Направете първите си стъпки в немския език с видео урок за немската азбука.

Азбуката в немския език е същата като при латинския като към 26 основни букви са добавени съгласната ß и три гласни с характерните за немското езикознание умлаути Ä/ä, Ö/ö и Ü/ü. Произношението при езика е много любопитно, като основните правила са свързани с употребата на различни дифтонги. Научете как да произнасяте eu, äu, au във видео урока за Дифтонгите eu, äu, au и как да използвате правилно ei, ai, ey, ai във видео урока за Дифтонгите ei, ai, ey, ai.

Граматика при немския език е много добре структурирана и организирана. Имената се определят по род, число и падеж. Родът при съществителните имена, които винаги се пишат с главна буква, се учи наизуст и за съжаление невинаги съвпада с рода на съответната дума на български език. Положението малко се усложнява с наличието и на четирите падежа: именителен, дателен, родителен и винителен. При тях отново обаче се прилагат стриктни правила, което не прави процеса на учене труден.

Що се отнася до глаголите при тях също има лице и число, но се добавят още характеристики като спрежение, наклонение и залог. Хубавото при немския език е, че съществуват само шест времена, като най-лесно за научаване е сегашно време.

Във видео урока по немски език за правилните глаголи в сегашно време ще се запознаем с основните стъпки при спрежението на глаголите в сегашно време.

Словоредът следва опростени правила, които се помнят без голямо усилие. При съобщителните изречения сказуемото се поставя на второ място след подлога, като то заема първата позиция при въпросителните, възклицателните и пожелателните изречения. Особеност се появява при подчинените изречения, когато глаголът се поставя в самия край на изречението.

По отношение на лексиката, много е трудно да се определи броят на всички думи в немския език, тъй като предвид динамиката на времето, в което живеем, те непрестанно нарастват. Последното мащабно проучване в Лайпциг през 2003 година, при което са анализирани 35 милиона изречения, определя наличието на близо 9 милиона думи езика.

 

Кандидатстване в Германия и сертификати по немски език

Кампанията за кандидатстване в Германия за зимния семестър започва след броени месеци – кандидат-студентите могат да подадат документите си между началото на май и 15 юли. Затова в тази статия ще разгледаме през какви стъпки трябва да преминат кандидатстващите в немски университет и как могат да удостоверят, че владеят немски език.

Необходими документи

Кандидатстващите в университет или университети в Германия трябва да подготвят пакет от документи. Най-често той включва:

• Диплома за завършена образователна степен – диплома за средно образование, ако кандидатстващият подава документи за бакалавърска степен в Германия, или бакалавърска диплома, ако кандидатства за магистърска степен;
• Снимка в паспортен формат и копие от личната карта;
• Дипломи, грамоти и други документи, удостоверяващи академични или учебни постижения;
• Сертификат за владеене на немски език (при кандидатстване в преобладаващата част от специалностите).

Документите трябва да бъдат преведени и легализирани, като легализацията се извършва от ведомството, което ги е издало. Поставя се и печат от външно министерство. Някои видове документи могат да бъдат заверени и от посолството на Германия в България.

Пакетът от документи може да бъде изпратен до желания университет или университети по три начина: директно подавайки документите си до конкретното висше учебно заведение или чрез системите uni-assist или Тръстът за прием на документи за висше образование в Германия. Някои университети начисляват такса за обработка на документите. Такса се плаща и в случаите, при които те са изпратени посредством uni-assist, а Тръста не начислява такси.

Искате да учите в Германия? Подгответе се за сертификат с нас!

Езикова подготовка и сертификат за език

При кандидатстването за повечето специалности в немските университети българските кандидат-студентите трябва да докажат, че владеят немски език на определено ниво. Те могат да положат входните изпити по немски Deutsche Sprachprüfung für den Hochschulzugang (Тест по немски език за прием в университет или DSH) и TestDaF.

TestDaF може да бъде положен в родината на кандидатстващия. Нивото на владеене на немски език се измерва с нива – от 3-то до 5-то. Те съответстват на нивата от B2,1 до C1,2 според Общата европейска рамка за нивата на владеене на чужди езици на Съвета на Европа. За започване на следване на в Германия е достатъчно кандидат-студентът да покрие TestDaF на ниво 4.

Изпитът по немски език DSH може да бъде положен само в Германия. Много университети организират изпити DSH, като нивото, което кандидат-студентът трябва да придобие, за да бъде приет в почти всички университети без ограничения, е DSH-2.

Все пак има някои случаи, при които не е необходимо кандидатстващият да се явява на приемните изпити по немски език. Те включват:

• Кандидатстващият е подал документи за специалност, която не се преподава на немски език;
• Кандидат-студентът е положил успешно абитуриентски изпит (Abitur) в немско средно училище;
• Кандидатстващият е положил успешно изпит за Goethe Zertifikat на ниво C2 или
• Притежава диплома за владеене на немски език, II ниво, издавана от Немската постоянна комисия на министрите на образованието и културните дела.

Обучение на четири очи или какви са особеностите и предимствата на индивидуалните уроци /Част 1/

Почти на всеки учител се е налагало поне веднъж в професионалната му практика да дава индивидуални уроци. Често преподавателите споделят, че индивидуалните занятия са по свой начин различни и привлекателни, както и че всеки път те предлагат уникален контекст за учебния процес, че имат своите специфични ползи и предизвикателства.

Уроците „на четири очи“, както често са наричани индивидуалните занятия, са различни най-вече с това, че за всеки урок преподавателят трябва да подготви нови различни стратегии, подходи и материали. Целите и видовете индивидуални занятия по един чужд език могат да бъдат безкрайно разнообразни, докато обикновено наличните ресурси във вид на учебни материали и помагала не са. Този текст се фокусира върху основните разлики при преподаването на чужди езици в група и на четири очи. Предстои да представим някои от предимствата както за учениците, така и за учителите, и някои любопитни техники и подходи, които биха били полезни за специалистите в тази сфера.

С какво се различават индивидуалните уроци от груповите занятия?

Управление на класната стая
Макар и подредбата и организацията в една класна стая, предназначена за индивидуални уроци, да изглеждат по-маловажни, те все още е от съществено значение. Тъй като при индивидуалните срещи се изгражда малко по-неформална връзка с преподавателя, от изключително значение е къде и как ще седят участниците в процеса, както и какви физически ресурси за обучение ще има в залата – видео и аудио устройство, карти и таблици, помагала, учебници, речници и други.

Материали
Една от главните причини учащите да предпочитат занятията на четири очи са специфичните нужди, които имат. Често клиенти могат да бъдат хора с изключително добро владеене на езика, които има проблеми с произношението, фирми, които се интересуват от корпоративни езикови обучения в определена сфера и други. Вероятността на преподавателя да се наложи да адаптира вече налични материали е изключително голяма. При индивидуалните уроци, учителят и ученикът могат дори заедно да потърсят и изберат подходящи материали.

Времетраене и структура на урока
Уроците на четири очи обикновено се движат с темпо, съгласувано между учителя и ученика, а не според предварително очертана учебна програма. Все повече преподаватели, които работят с комуникативни методи, предпочитат гъвкаво времетраене, като това колко ще продължи урока се определя от времето, за което предварително съгласуваните материали, могат да бъдат покрити. Обикновено много по-малка част от времето е посветена на препитване и оценяване.

Роли и отношения
Ролите преподавател-учащ също са много по-динамични отколкото при груповите занимания и често участниците във взаимодействието стават или приятели, или врагове. Връзката е много по-неформална, като стеснителността също е редуцирана до минимум. Обикновено индивидуалните уроци са ориентирани много повече около ученика, отколкото около учителя. Ученикът е по-активен и автономен и определя темпото на процеса, докато учителят е в голяма степен модератор на процеса.

Техники
Въпреки че много от техниките, използвани при преподаването в група, са приложими и при частните уроци, все пак те подлежат на някои промени. Така например, в зависимост от нуждите на ученика може да заместите продължителното слушане с разбиране с говорене.

Възможни трудности
Фактът, че учителят и обучаваният прекарват толкова време насаме, може да бъде причина за различен тип предизвикателства, понякога по-сериозни или по-незначителни от тези при груповите курсове. Чисто физическото участие и на двете страни е по-интензивно от това при колективни занятия и индивидуалните уроци могат да се окажат по-изморителни, особено за учениците. От друга страна, напрежението върху учителя ученикът да постигне оптимален резултат е много по-голямо, докато за ученика това е много по-маловажно, тъй като той не е поставен в конкурентна среда с други ученици.

Мотивация
Често срещано явление при силно мотивираните ученици е, че те са много по-активни до степен, в която дори помагат на преподавателя да организира занятията. Изпитан метод при индивидуалните уроци по английски език във Варна, например, е ученикът да бъде стимулиран сам да набира материали, които са му интересни, да подбира темите на уроците и да определя тяхната структура. Този подход обаче работи добре само при силно мотивирани ученици.

Предимства на индивидуалните уроци:

– Ученикът има пълното внимание на учителя. По-добра възможност да участва в пряка комуникация на съответния език, по-добра обратна връзка и по-ясна представа за силните и слабите си страни.
– Ученикът има завишен контрол върху целите, темпото и материалите.
– Има по-добра възможност да използва учителя като източник на знания – да задава въпроси, да изпробва различни модели, да практикува умения.
– Участниците в процеса могат да развият по-задълбочени и продуктивни взаимоотношения.
– Нуждите на обучаващия се могат да бъдат адресирани по-адекватно.
– Преподавателят не трябва да се съобразява с различните потребности и възможности на участниците в груповите занятия.

Най-добрите курсове за чуждоезиково обучение

Въпросът кой вид езикови курсове са най-ефективни при усвояването на един чужд език е често задаван. Обикновено заедно с него изникват и противоречиви мнения, предположения, недостоверни източници, анекдоти и други. Отговорът на този въпрос често е подвеждащ, тъй като трудно може да се идентифицира един универсален формат на езикови курсове, който да е добър, за всеки.

В този текст ще се опитаме да ви помогнем да се ориентирате сред източниците и критериите за тяхната достоверност, за да можете сами да подберете най-удачния за вас курс. Препоръките са изготвени на базата на въпроси, зададени на фокус група от петдесет души.

Кой е най-същественият критерий при подбора на подходящ езиков курс?

Преди всичко трябва да си зададете правилния въпрос. Когато се запитате кои са най-добрите езикови курсове, за които сте чували, имайте предвид, че често първото име, което ви дойде наум, може и да не е вашият оптимален вариант.

Винаги задавайте този въпрос на подходящия човек. Някой, който току що е започнал първият езиков курс в живота си, може би няма да бъде в състояние да ви даде достоверен отговор. Важно е да разговаряте с хора, които са минали поне през няколко различни курса и ще могат в детайли да опишат защо един курс е по-забавен от друг, след колко време са започнали да усещат прогрес, доколко могат да употребяват езика уместно в различни контексти. Взимайте предвид и това как този човек възнамерява да използва езика в последствие. Критериите на един човек , който ще използва английски в корпоративна среда, са съвсем различни от тези на човек, който възнамерява да учи в чужбина.

Известен е фактът, че методът „от уста на уста“ е най-ефективният маркетингов подход и това не е изключение при езиковите курсове. Все пак не приемайте на 100% това, което ви съветват приятели и познати.

Как да разграничите достоверните от недостоверните източници на информация

Когато става въпрос за допитване до хора, най-добре е да попитате какъв опит имат те в сферата на езиковото обучение. Питайте ги и доколко те вече са независими в езика, който са изучавали или все още изучават. Така ще знаете дали могат да имат неистина реална представа за наученото. По тези два критерия можете да определите какво са ви посъветвали неопитните или неуспешни курсисти, както и какво тези, при които резултатите са били оптимални.

Какво прави един курсист успешен?

Най-добрите съветници са хората, които са независими, говорейки чуждия език, който са учили, и са интегрирани в академична среда, в която се говори на съответния език. Добре е да попитате такива личности какво точно им е помогнало в процеса на обучение. Най-често посочваните отговори са:

• Инвестирах много време и усилия, повече отколкото останалите в групата.
• Имам вроден талант за изучаване на чужди езици и научих езика без особени трудности.
• Живях в чужбина за определен период от време, като постоянно комуникирах с носители на езика.

Как учат най-успешните курсисти?

Безспорно въпросът, който най-много вълнува всички, е какви материали и източници използват хората, които се справят добре с изучаването на езици на курс. Най-често посочените отговори от фокус групата, която подбрахме бяха следните:

• Интернет и уебсайтове. Тук се имат предвид специализираните сайтове за изучаване на чужди езици.
• Учебници и помагала.
• Телевизия, радио, четене на книги.

Фактически курсът се явява просто един начин да се теоретизира наученото от така наречените автентични материали, които са именно телевизия, книги и други медии, създадени на съответния език.

Кои са най-безполезните курсове?

За да си отговорим на въпроса, кои курсове са най-безполезни, решихме да изходим от типа материали, посочени от фокус групата. Не бяхме особено изненадани да установим, че това са именно курсовете, които имат доминиращо теоретично съдържание, които предполагат по-ниска степен на интерактивност. Онлайн приложения, при които от курсистите се очаква да поставят думи и изрази в различен контекст и да повтарят или отговарят на глас на въпроси, имат значително по-добри постижения от курсовете, базирани на традиционния учебник и помагало към него.

Със сигурност едно подобно изследване предполага и много допълнителни въпроси, които не бяха засегнати в текста. Това, което стана ясно от получените отговори обаче е, че макар и да няма еднозначен отговор на въпроса кой е идеалният курс, то поне има някои единни критерии, по които да подберем съответстващото на нашите лични нужди. В случай че търсите курсове по английски език за деца или дори корпоративни езикови обучения за своите колеги, не се колебайте да използвате посочените по-горе показатели.

Защо е важно да говорим в часовете по чужд език?

Малко хора биха оспорили факта, че езикът е един от основните цивилизационни фактори за човечеството и в голяма степен една от фундаменталните характеристики, които  ни оразличават от другите видове. Езикът е именно този компонент, който ни позволява да се фокусираме върху обектите в заобикалящия ни свят, той ни позволява да пренесем усещания и значения на събития и обстоятелства, които иначе биха потънали в забвение. Езикът придава форма на спомените ни и ни позволява да изразим чувствата си. Накратко казано, езикът е начинът ни на мислене, той е нашата операционна система. Речта дава израз на вътрешните ни монолози и по свой начин вътрешните ни монолози текат под формата на реч. Затова се смята и че ролята на говоренето при процеса на учене, особено при процеса на учене на един чужд език, е от критично значение.

История на говоренето в класната стая

Академичният дискурс отдавна е установил важността на говоренето в класната стая, то е единственият способ за предаването на информация и идеи. В ранната история на образованието обаче учителите са притежавали по-авторитарни функции и от учениците се очаквало предимно да възприемат пасивно идеи, без да участват много в процеса на говорене. По това време, когато владеенето на чужди езици е било най-вече аксесоар на ревера на аристокрацията, умението на хората да четат и да разбират поне малко е било повече от достатъчно, тъй като езикът се е използвал главно за четене и възприемане на готови съобщения, но не и за синхронна комуникация. Концепцията за синхронната комуникация набира сила с напредващите процеси на глобализация, както и със засилващото се влияние на технологиите, които ни позволяват да преодоляваме пространствата и предполагат много повече жив и непосредствен контакт с хора от цял свят. Така с течение на времето от напълно пасивни приемници учениците, постепенно започнали да отговарят на конкретно зададени към тях въпроси, в последствие да вдигат ръка за участие, да участват равноправно в дискусии с преподавателите си, до наши дни, когато ученикът е окуражаван да бъде по-активен и да говори повече от своя наставник.

Разговорите изграждат основите на грамотността

Измежду всички видове езикова грамотност лингвистите отделят особено внимание на говоренето. Не само защото то включва редица психологически процеси, които четенето и писането, например, не предполагат, но и защото се смята, че именно речта е социалното ни умение, според което биваме оценявани в ежедневието. Говоренето на чужд език изисква още повече умения и усилия и класната стая е първата среда, в която учениците се чувстват комфортно да преодолеят комуникативни, социални и езикови бариери. Обикновено при носителите на езика именно речта е първата езикова компетенция, която се развива, преди четенето и писането. След разбирането идва самото говорене и едва години по-късно на децата се налага да пишат. За съжаление хората, които учат нов чужд език, не разполагат с лукса да говорят този език в средата си и трябва да се научат да говорят едновременно с разбирането, писането и четенето. Така например при една IELTS подготовка цената за недотам развитото умение за говорене може да бъде негативният резултат на изпита.

Как да проведем разговор на чужд език в средностатистическата класна стая?

Разговорите по време на занятие често са ограничени до толкова, че да се установи нивото на разбиране на учениците, а не с цел да се развие тяхното умение да се изразяват. Често преподавателите по чужд език доминират в разговора, което е предпоставка за по-ниския му резултат. Освен това доказано ученици с по-висок социален статус или просто с по-добри резултати на курса до момента имат склонността да окупират пространството, предвидено за останалите. Важно е на учениците не просто да се задават въпроси, но и да бъдат създадени, условия, в които те да диалогират помежду си.

Как различията между учениците се отразяват върху речта им?

Особено когато говорим за преподаването на английски език важно е да се отбележи, че учениците почти никога не са хомогенна група. В съвременния свят всички имат нужда да учат английски, независимо какви са техните произход, социален статус и интереси. На учителите се налага да се приспособят към работата както под формата на индивидуални уроци с деца, възрастни и специалисти, така и към групови занятия, включително и корпоративни езикови обучения, където хората често имат крайно тясна насоченост. Ключови са няколко фактора: доколко учениците владеят добре майчиния си език, от какво поколение са, колко езика говорят и от какви езикови групи, каква е мотивацията им, какъв е социалният им статус. От значение са и личностни качества, с които учителят следва да се съобрази.

Как да изберем подходящият език за детето

Ако детето е музикално надарено и искате да развива музикалната си ухо – имате нужда от изучаване на чужди езици. Това може да стане лесно с курсовете по английският език. Всичко зависи от тона на една и съща дума, която дава напълно различни стойности. Тоновете на китайски произношението, например у мнозина стимулират стереоуредби в дясното полукълбо и помагат да се развиват слуха и музикалност. В допълнение, много езикови експерти твърдят, че е китайският е езикът на бъдещето.

За изходящи и много отворени словосъчетания и възприятие, най-добре е за детето да се избере мек френски или страстен испански.

Ако детето ви има строги практики и логики, обича да прави всичко стриктно е най-подходящ изучаването на немски език.

За децата мечтатели и визионери, които обича да четат и рисуват, английски език, ще бъде най-подходящи.

Когато започнат да запиша детето на езикови курсове по английски

Ако едно семейство има англоговорящ, то детето трябва да говори и на двата езика. У децата е заложена дарбата да възприемат по-лесно информацията и мозъците им да работят като машина като преминават от един на друг език. Това става още по-бързо, когато се говори за техните родители или приятелчета чужденци. За по-лесен старт може да го запишете и в курсовете по английски.

Необходимо да се определи датата на започване на обучението.

По мнение на някои логопеди, педагози и психолози все още се различават, много курсове и уроци по английски.

Някои от тях са склонни да твърдят, че това трябва да стане към днешна дата и не по-рано от началото на петгодишна възраст, когато овладяването на родния си език е напълно. Други посочват за срок от 3 ​​години, когато мозъкът на детето е като пластмаса и приема заетостта като играта. Много последователи на ранното развитие на всички определят началото на развитието на до три години, докато езиковите умения на родния език също са в зародиш.

Във всеки случай – с решение на родителите, специалистите са съгласни, че ако едно дете има проблеми с говора или логопедични трудности, то не бива да се учи на втори език. Това може да изостри проблеми с говора.

Особености на английския език при англичаните

Английският език е сред най-разпространените в света. Всяка нация добавя свой акцент към произношението, но при англичаните има и други особености. Те често сливат думите и говорят бързо. За начинаещите или хора, научили книжовния вариант на езика, това може да се окаже много неприятно.

В английския, както и в много други езици, има думи, които се доближават по произношение, но означават коренно различни неща. Що се отнася до бързото изговаряне и последвалото сливане на думи, може да се получат конфузни ситуации. Например:

• Ship (кораб) и sheep (овца);
• Three (три) и tree (дърво).

Трябва да се внимава с факта, че в английския език има звуци, които в нашия не съществуват. Такъв е звукът между Т и Ф с език между предните зъби (θ) или „блеещо Е“ (æ).

За доста учащи е трудно да свикнат да ги изговарят правилно, но това е важно, за да се усъвършенства правоговорът.
В английския език има редица думи, при които крайната съгласна не се изговаря. Например far (далече), bar (бар), tear (сълза), hear (чувам).

Много са специфичните особености при говора на англичаните, но с повече практика и те не са причина за трудно общуване.

Козметиката през вековете

Египет – родината на козметиката

Гримирането произхожда от древни магически вярвания и методи за лична защита. На него се гледало като на начин за скриване на идентичността, за да бъде човекът защитен от зли духове. Но съществуват и други две причини за използване на грима: хигиенно-медицинска и за разкрасяване.

Влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека е известно от древни времена. Първите достоверни сведения за извличането на етерични масла от растения са открити в шумерски клинописни плочки, датирани към 5000-4000 г. пр. Р. Хр. Шумерско откритие е и сапунът. Но за истински първооткриватели, широко използващи ароматните екстракти от растения за въздействие върху душата и тялото, се считат египтяните.

В Египет за първи път козметичните средства се споменават по време на управлението на фараоните от Първа династия (3100-2890 г. пр. Р. Хр.) Жителите на древен Египет били убедени, че козметичните средства не само разкрасяват тялото, но и укрепват здравето. Според легендите, бог Хор натривал тялото си със свещени масла и с благовония, за да го направи силно и красиво.

Древните египтяни – както жените, така и мъжете – били известни със своята суета. Те масово използвали козметични средства – парфюми, кремове, бои за веждите, благовония за всекидневна употреба, благовония за различните религиозни ритуали. Козметиката при тях намирала приложение и при мумифицирането на покойниците. При мумифицирането се използвало масло от кедър.

Папирусът на Еберс, открит в египетския град Тива през 1872 г., съдържа рецепти за изглаждане на бръчки, отстраняване на бенки, боядисване на косата и на веждите, подхранване на растежа на косата. За да се предпазят от палещите лъчи на Слънцето, египтяните очертавали контура на очите, веждите и горната част на клепачите си си със зелен и с черен цвят, които съдържали антимон и мазнини. Двуцветното гримиране създавало зрителна илюзия – очите изглеждали по-големи, по-изразителни. Очната линия предпазвала окото от слънчевата светлина и от инфекции. Гримът прогонвал мухите и комарите, които предизвиквали очни възпаления и защитавал кожата от горещия климат, който би я изсушил. Гримът бил използван като дезинфектант. Жените в Египет пудрели бузите си и червели устните си. Египтяните първи въвели употребата на перука, която поставяли върху късо подстриганите си глави. Тя замествала шапката и косвено подпомагала борбата с въшките.

Древните египтяни отдавали голямо значение на личната хигиена. Религиозните им закони проповядвали умереност по време на хранене и спретнатост в бита. Гръцкият историк Херодот разказва: “Египтяните пият само от медни съдове, които всекидневно почистват. Носят плаънени дрехи – винаги изпрани и чисти; за тях това е предмет на големи грижи. Подстригват косите си и носят перуки, за да избегнат въшките. Заради чистотата, предпочитат да бъдат по-скоро спретнати, отколкото – красиви. А жреците през ден подстригват косите си и космите по цялото си тяло, за да нямат въшки и никаква друга скверност по тялото си по време на службата си на боговете. Жреческото облекло е от плат, а жреческите обувки са от папирус. Жреците се къпят по два пъти денем и по два пъти нощем.” Очевидно, не без основание, древните гърци смятали египтяните за основоположници на профилактичната медицина…

Още в древноста жените ползвали червило, произвежано с помощта на три основни природни типа оцветотели: минерални – живачни, сулфидни и метални оксиди, растителни – шафран и къна и биологични (животински) – кармин.

Устните на царица Нефертити ухаели на ръжда (от оцветителя, базиран на метални окиси). Червилото е един от безбройните патенти на древен Египет. Тогавашните знатни дами придавали на устните си по-привлекателен вид, като ги мажели със смес от метални окиси и пчелен восък. Ефектът от това да целунеш устни с такъв оцветител бил убийствен в буквалния смисъл – все едно си изпил чаша с отрова.

Царица Хатшепсут се отправила на морски военен поход към далечната митична страна Пунт (някъде по бреговете на континента Африка) с чисто козметична цел – да търси безвредни червени багрила – става дума за карминена боя, която се извличала чрез стриване на насекоми, живеещи в кактусите и прибавянето на животинска (козя) мас. Древните египтянки били дотолкова влюбени в червилата си, че след смъртта им, ги поставяли в техните саркофази, за да могат те да ги използват и в задгробния си живот!

В древен Вавилон ароматни масла се добавяли дори и в строителните материали, с които се строели храмовете. Ползвали са масло от лимон, мира и кедър. Така се обезпечавала дезинфекцията във вътрешността на храма.

Благовонията се смятали за символ на богатство и за скъп подарък. Например, тамянът (растителна смола) се ценял колкото златото. Ползвал се широко в религиозните служби. Извличнето на аромат от него се извършвало чрез изгаряне върху жар. От тази процедура се е родило и името на парфюмерията – от латински “per fumum” и френски “par fumee” – “чрез дим”.

В Египет се изработвали и кремове, премахващи бръчки и други белези на възрастта.

Козметиката в древна Елада и в древен Рим

Към V век пр. Р. Хр. използването на козметични средства преминало Средиземно море, проникнало в йонийските колонии, а оттам – и в древна Гърция.

Елините обръщали особено внимание на естествените природни средства за разхубавяване. Стройното атлетично тяло и красивото лице били на особена почит сред тях. Смятало се, че външната красота и вътрешната красота (красотата на личността, на характера, на духовния и интелектуален живот) трябва да съжителстват в хармония. Според това схващане, престъпникът, низшият духом, злият не могат да имат красиво лице и стройно и атлетично тяло, а физическата красота е белег и за духовното богатство на човека, и затова не може красив човек да притежава съзнание, обладано от зли помисли.

Младежите се стремели към красотата чрез спазване на строги правила за хранене, спортуване, редовни грижи за тялото. Към ежедневния стил на живот принадлежали различни видове бани, масажи и гимнастически упражнения.

Вдъхновение за древните елини била богинята на красотата и любовта – Афродита. Гръцката митология й приписва откриването на средствата за поддържане на красотата. А на хубавата Елена (известна от разказа за Троянската война) митологията приписва разпространението на разкрасяващите средства.

Ето как е описана богиня Афродита в древната легенда: “Не е работа на нежната и палава Афродита да се намесва в кървавите битки. Тя събужда в сърцата на богове и смъртни единствено любов. Благодарение на тази своя сила, тя царува над целия свят.

Висока, стройна, с нежни черти на лицето, с мека вълниста златна коса, украсяваща прекрасната й глава като венец, Афродита е олицетворение на божествената красота и на неувяхващата младост. Когато тя се придвижва, облечена в благоуханни одежди, тогава Слънцето свети по-ярко, небето е по-синьо от всякога, а цветята цъфтят по-пищно. Афродита е родена на брега на остров Китера от снежнобялата пяна на морските вълни. Където стъпвала богинята, там разцъфтявали цветя и въздухът около нея се напоявал с благоухание. Афродита е вечно млада, най-хубавата измежду всички богини.”

Според легендата за Троянската война, на сватбата на цар Менелай с красивата Елена, богинята на раздора Ерида хвърлила на масата една златна ябълка, към дръжката на която имало прикрепена бележка, която обяснявала, че това е подарък, предназначен за най-красивата богиня. Било решено младежът Парис да определи коя е тази, която заслужава ябълката. В крайна сметка, той харесал най-много богиня Афродите. По-късно богинята била обвинена, че е спечелила първия в света конкурс по красота с измама – имала червило на устните и пудра на лицето.

Всъщност, запознаването си с козметиката древните гърци дължат на древните египтяни. В редица древногръцки писмени източници се споменава за различни козметични средства. Хипократ, смятан за баща на европейската медицина, описал множество средства и начини за разхубавяването на жените. Питагор и Хипократ пишат за ползата от водолечението, а Аристотел – за масажа като средство за запазване на еластичността и свежия вид на кожата. В антична Гърция козметиката се свързвала и с лечебното изкуство, като особено голямо приложение намирали средствата от растителен произход.

Знатните гъркини използвали маски от брашно и мляко във вид на каша. Употребявали избелващи средства за лице и червена боя за нанасяне на очна линия. Гъркините почерняли миглите си със специална смес, която приготвяли от сажди, яйчен белтък, червено вино и светла смола. Използваали и различни тонизиращи лицето течности от билки и вино. Устните и бузите си те оцветявали с миниум. Изящни чадъри предпазвали матовите им лица от яркото слънце.

Понякога се стигало и до злоупотреби с козметичните средства. Атинският законодател Солон се опитал да забрани използването на козметика, но – без успех. Сократ също не успял да постигне успех в тази посока.

В древна Гърция благовонията били широко разпространени. Елините използвали смоли, подправки и ефирни масла, получени от цветя. Това били първите стъпки по пътя към съвременната технология за направата на парфюми. В надписите върху глинените таблички, които са открити при археологически разкопки, подробно са описани съставките на благовонията, които обилно се изолзвали както от жените, така – и от мъжете – като необходима мярка при тамошния горещ климат.

Жените предпочитали косите им да имат русо-червеникав цвят. Прическите им били във формата на красиви кокове. Тези сложни прически се постигали с помощта на поддържащи мрежи и диадеми. Използвали се и перуки.

Сутрин лицата на много гъркини изглежсали като стара напукана глинена театрална маска, защото вечер, преди лягане, те си слагали маска, която махали, след като се събудят на следващия ден.

Аспазия – най-великата хетера на Атина и любовница на Перикъл – дори и на 40 години изглеждала “във възрастта на любовта”. Нейният “Трактат за грижите за красотата” разкрива богатия опит на една жена, знаеща всичко, което е полезно за подмладяване и създаване на приятни илюзии.

Тази част от Елада, която римляните завоювали, послужила като мост, по който източната козметика завоювала завоевателите. Тя променила изцяло естетическите възгледи на римските жени от епохата на римската република. Естествено, става дума за жените, принадлежащи към висшите слоеве на обществото, към аристокрацията.

През античността, козметиката достигнала най-голям разцвет в Римската империя. За козметичните тайни на красивите римлянки са писали поетите Овидий и Хораций. Овидий публикувал и наръчник за гримиране, озаглавен “Средства за гримиране”. Това е третият античен сборник със съвети за гримиране, след сборниците на египетската царица Клеопатра VII и атинската хетера Аспазия.

“Жена без грим е като ястие без сол.”, казва римският философ Плавт. Грижите за красотата на лицето били свързани с грижите за общата хигиена на тялото. Къпането (по възможност – с минерална вода) било издигнато в култ. И до днес никой не е достигнал римляните по умение да се строят минерални бани. По времето на император Диоклециан била построена една обществена баня, в която едновременно можели да се къпят 3000 души. Заможните римляни прекарвали голяма част от деня в луксозните обществени бани, където се подлагали на различни водни процедури, на масажи и на релаксация. Според древните римляни, не е истински римлянин този, който не се къпе поне три пъти дневно. Съществували три вида бани (терми) – студена баня (frigidarium), топла баня (tepidarium) и гореща баня (caldarium). В древен Рим, освен баните, широко се използвали и солариумите – места за излагане на слънце.

В Римската империя употребата на благовонни масла добила колосални размери. Развитието на гастрономията и парфюмерията вървели ръка за ръка. Използвали се тамян, миро, сантал, мускус… в съчетание с различни подправки – канела, ванилия, джинджифил…

Разгулният и безпътен живот, който водели римските аристократи, причинявал бързо повяхване и набръчкване на кожата на лицето. За да се замаскират тези недостатъци, в Рим широко се използвал гримът: пудра, руж, кремове… Ланолинът като съставна част на кремовете бил известен още тогава.

Разбира се, трябва да се има предвид, че законодателка в модата, прическата и грима била императрицата. На нея аристократките подражавали във всичко.

Свидетелство за снобизма на римляните е фактът, че повечето кремове от онова време носели гръцки имена, така, както днес парфюмите носят преобладаващо френски имена.

Римлянките се стараели да избелят кожата си, да си почернят миглите, да покрият бузите си с избледняваща към скулите боя. На очната линия римлянките не придавали такова голямо значение, каквото имала тя за гъркините.

За почистване на кожата в Рим се използвало козе или магарешко мляко, комбинирано със сок от портокал и лимон.

Ето една рецепта за маска за лице: отвара от счукани оризови или бобови зърна се смесва със среда от хляб, предварително размекната в магарешко мляко (магарешкото мляко има по-висока киселинност).

Друга маска за лице съдържала ръж, сварена в зехтин.

Особено ефикасна била пастата от крокодилска или волска тор, съчетана с олио и растителен клей.

Веждите се почерняли със смес в чийто състав влизали овъглени яйца от мравки и убити мравки.

Като червило се изполвала смес от цинобър, миниум, олово и крокодилска тор.

Множество римлянки носели изкуствени кичури или перуки.

За първи път в Рим започват да прибавят по лицето малки пластири от кожа във формата на кръг или на полумесец – предтечи на изкуствените бенки.

За първи път в Рим се споменава и за депилация и депилатоари.

С падането на Западната Римска империя (476 г.) използването на парфюми в Западна Европа се прекратило за столетия.

Гримът в древна Индия

В древна Индия било задължително жената да бъде привлекателна. Трактатът “Кама сутра” насърчава жените да изучат изкуството на оцветяване на тялото, косата, ноктите, зъбите и дрехите. Лицевите орнаменти били използвани за да могат да се разграничават хората, принадлежащи на различни касти. Броят на индийските касти (социални групи) наброявал около 3000.

Какво казва Библията за козметиката?

Трите библейски цитата, в които се споменава за грима, осигуряват малко информация. Тези три текста загатват идеята, че гримът е бил познат и използван от еврейските жени в царствата Израил и Юдея. Гримът е допринасял за разкрасяването на жената, но има граници за неговата полезност. В целия древен свят считали силния грим за приоритет на проститутките и го свързвали с опитите на жената да съблазнява мъжете. Библията не отрича грижата за добрата външност, душевния комфорт и здравето. Но Книгата на книгите поставя акцент на вътрешната красота над физическата. Скромността се описва като поведение, изразяващо се в самоуважение, дискретност и избягване на всякакви крайности.

Гримът през Средновековието

През Средновековието, в Западна Европа, във връзка с християнското учение, гримът бил предаден на забрава. Жените, които се гримирали, били обявявани за вещици и за поклоннички на дявола и били изгаряни на клада. Кръстоносците го върнали обратно – от Близкия Изток, където той бил общоприет.

Начини и методи за обучение English на деца

Важно за родителите е да знаят отговорите на някои важни въпроси сред тях са:

Какво е двуезичието

Ползите от двуезичието

Как да научете английски език без никакви проблеми

Към днешна дата е разработен огромен брой методи за изучаването на английски език за деца. Най-лесно е това да стане с курс по английски език. Въпреки това, само ефективният метод за преподаване на английски език на деца е да се създаде „чужди“ атмосфера, където семейството на единия от родителите, говори английски. Само в този случай, езикът се развива естествено в процеса на комуникация и вие самите може да насърчите детето си да учи думи или изрази. Зад всичко това стоят опитни специалисти, които преподават езикови обучения и курсове по английски.

Ако едно дете се отнася и към двата езика като средство за комуникация, то започва лесно да изразява своите мисли в руски и английски език, например. Детето лесно превключва между тях в различни ситуации и може бързо да се адаптира, ако води дискусия с двама говорещи на различни езици.

Известно е, че формирането на основите на фонемно изслушване у деца отнема до три години. Това подсказва, че звуците, които чуваме в тази възраст, а след това сме много по-лесно подготвени за игра в речта. И това е също толкова важно, че звуците не остават на заден план, а в съчетание с реална дейност. В този контекст, учителите по курсовете по английски са чужденци.

Те са в състояние да предоставят не само правилния звук на английски език, но също така и да се създават ситуации за комуникация, в които се позволява пълно използване на този механизъм. Това помага на децата да разберат и да се развиват по-добре на английски език.

Каква възраст се смята за идеална за учене на чужд език?

Най-благоприятната възраст за стартиране на нов чужд език е отбелязана от психолог и е до 6 години. Това е времето, когато детето е свободно да учи езика, без да полага никакви усилия. Някои хора вярват, че тези деца започват да говорят по-късно, тъй като те трябва да се справят с два пъти повече информация, обаче, на първо място, много зависи от това дали е добре организирана комуникация и на второ място, какви са характеристиките на детето. Ето защо е важно да се създаде комфортна атмосфера, а не принудителна. С курсовете по английски език всичко това може да стане непринудено, лесно и приятно за децата.

ТОEFL, IELTS, FCE, CAE, CPE, TestDaF

Успехите на нашите възпитаници, които подготвихме за международни сертификати през учебната година, ни изпълват с гордост и удовлетворение! Престижната външна оценка на знанията по английски език ще им даде самочувствие и ще им осигури прием в желания български или чуждестранен университет. Зад това високо ниво на  владеене на  английски или немски език стои амбиция и упорита работа от страна на преподавателите в Школа Имидж 79 и на нашите трудолюбиви ученици.

Как да изберем езикова школа или курс?

Изучaвaнето на немски език е нeобходимост, с която са се сблъскaли голяма част от тези, кoитo са решили да търсят кaриерно развитие извън пределите на стрaнaтa ни. Немският език съвсем нe е лесен за изучаване, нo с присъединяването ни към гoлямoтo европейско семейство, възможностите за свoбoднo пътуване и работа в рaзвитите страни се увеличават, а c тях и задължението да гoвoрим добре техния език. Когато осъзнаем, чe имаме нужда да научим нeмски и то на добро нивo идва моментът, в който трябвa да изберем къде да провeдeм своето обучение. Езиковите школи у нaс никнат, като гъби, но нaй-добрите се отличават от останалите пo много неща. На първо място добрaтa езикова школа дава право нa избор на своите ученици, зaщото е важно за кандидатите дa имат възможност да решат, кoлкo часа седмично могат да отдeлят от натоварения си график зa изучаването на немски език. На втoрo място идва възможността да избeрeм дали да посещаваме школата нa място, където очи в oчи с останалите ученици и преподaвaтел да се впуснем в дeбритe на трудния език на Гьотe или да изберем онлайн обучeниe, при което да се пoтим над сложната граматика в комфортa на своя уютен дом. За тeзи, които не обичат груповото обучeниe и търсят индивидуален подход, добрaтa езикова школа предлага one to one обучeниe, при което висококвалифициран преподавател рaботи само с нас и съобрaзявa учебната програма с нашите нужди и способности. Кaкъвто и курс по немски дa решите, че Ви трябва, бъдeтe сигурни, че сте се спрeли на най-добрата езикова школа, зaщото от нея зависи степента нa Вашите познания.

Кратка история на грима

Идеята за преобразяването на човешкото лице чрез грим е започнала още в дълбока древност. Първоначално гримът е иползван като предпазно и профилактично средство, а впоследствие откриват и неговата способност да разкрасява и подчертава красотата на лицето. Още праисторическите племена преобразявали лицата си чрез боядисване, татуировки или маски, вярвайки в магическата им сила. Първият грим  е бил измислен и използван от мъжe – вождовете и жреци на племена, които с  изрисуваните си лица оказвали почит на боговете си. Много по-късно в Египет жените започнали да използват грима като средство за прелъстяване и постигане на дълга младост и красота. Археологически разкопки ни показват най-ранните следи от използването на очната линия, която първоначално е била зелен цвят, а впоследствие черен. Египтяните подготвяли гримовете по специални технологии – от билки, цветя,  различни растения и етерични масла. Освен естетическия ефект, гримовете имали за цел и да пазят очите и кожата от слънчевите лъчи и инфекции.

С развитието на търговията египтяните търговци пренесли грима и козметиката в Римската империя. В Рим гримът е считан за елемент на лукса. В Индия пък жените били задължени да бъдат красиви и привлекателни. Целта е била да са достатъчно пленителни за мъжете и по този начин да показват своето потекло и положени в обществото.

Кръстоносците от Близкия Изток пренасят грима в Средновековна Европа. В Ренесанса куртизнатките използвали цветен прашец, за да разкрасяват лицата си. Години по-късно във времето на Барока, Франция става водеща сила в изкуството на грима. В XVIII век мъжете и жените „лудват” в стремежа си да изглеждат красиви. Избелвали ли лицата си силно, тъй  като бялата кожа се считала за белег на аристократичност. Изкуствените бенки имали изначална функция да скриват белезите от шарка, а впоследствие започнали да се уголемяват и придобиват различна форма. Значението на бенката не било само естетическо – поставена на различно място, тя носела своето значение. Например на лявата буза значело „Търся си жена за вечерта” , на дясната „Свободна съм” и т.н. След Френската революция обаче тази мода започнала да губи своята популярност. Мъжете спрели да използват какъвто и да било грим, а дамите леко и фино използвали пухчето с пудрата.

След  60-те години на XIX век дамите били силно подтикнати да използват продукти за красота. През 80-те пазарът на козметиката станал световен. Развиващите се до днес техологии позволяват постоянно подобряване и съзадаване на нови и различни гримове. Използвайте ги всеки ден! Бъдете красиви!

История на маникюра

Думата „маникюр“ идва от латинското. „manus“ – ръка и „курари“ – означава специално внимание и грижи за пръстите (почистване и полиране на ноктите). Изкуството на маникюра е с много древна история. В съвременен смисъл – това е система за грижа на ръцете, което включва грижа за кожата на ръцете , лечебно- рехабилитационни процедури, технологии за боядисване на изкуствените нокти.

3000 години назад, хората в древния Египет и Китай, са нямали представа за възможностите на съвременния маникюр. Горната част на ноктите са покривали с различни нюанси на червеното, а на простолюдието било позволено да си боядисват ноктите в бледи пастелни нюанси.

Китайските преди 600 години , предпочитали да боядисват ноктите си в сребро или злато. В древен Китай, боята се приготвяла от восък, яйчен белтък, желатин и гума арабика. По време на династията Мин жените покривали ноктите си с черни или червени бои. А по-късно с цел да се покаже на дължината на ноктите жените си слагали на пръстите накрайници под формата на нокти от злато или сребро, колкото по-дълги били ноктите, толкова по-високо място в йерархията е заемала жената.

В началото на XIX век. в Америка вече са на мода късите нокти бадемова форма. Те ги покривали с ароматизирано масло от червено цвете и ги полирали с мека кърпа. Маникюрът се направел с помощта на метални инструменти, ножици и различни киселини.

Постепенно се подобряват и инструментите за маникюр. През 1830, лекар на име Ситс пръв, използва за ноктите пила от портокалово дърво. Неговата племенница, от своя страна, е предложила цяла система за грижа на ноктите. Тази система е евтина и се разпространява вСАЩ, след което всички жени в Америка, независимо от дохода, бяха в състояние да използват услугите в салоните.

Акрилът бил открит случайно от лекар. След като материалът е в ръцете на майсторите на маникюра, той е широко разпространен, и започва да се развива индустрията за маникюр.

В началото на 20-те години на XX век. С развитието на автомобилната индустрия, която допринася за появата на нови видове бои и развитието на нови видове покрития за нокти. Още от 1925 г., на пазара има розов лак. По този начин, средата на 1920 става известен като ерата на „Лунния маникюр. Розовият лак се нанася само в центъра на нокътя, а останалата част остава свободна.

През 1930г. „Лунния маникюр“ поема най-различни нюанси на червеното. В модата навлизат дългте нокти покрити с червен цвят скръгла форма, и напълно покрита ноктна плочка .

Установени марки, които по-късно ще бъдат известни в цял свят. За пример, лабораторията в Гена предоставя течност за премахване на лака, масло за премахване на вътрешната облицовка, затоплящ лосион. Братята Йосиф и Чарлз Revsoni създали дружеството Revlonза непрозрачни лакове на базата не на боите, а на пигмент. Това дава възможност да се различават нюансите на лаковете. Компанията Мах Factor представя гладък лак с цвят на атлаз. По този начин, нюансите на лака вече излизат извън рамките на обичайните червени оттенъци.

През 1937 в Америка се патентова продукт, който позволява да се възстанови и укрепи ноктите.

До 50-те години на ХХ век. маникюрът се превръща във важна част от индустрията за красота. Основи на маникюра започва да се преподава от фризьори.

70-те години на XX век. – Акрилен период на маникюра. Появява се професията маникюрен- дизайнер, специалист, който владееумението пиърсинг върху нокти и рисуване по ноктите.

На сегашния си етап от развитието, маникюрът се издига до нивото на изобразителното изкуство. То започва с епохата на разцвета на професионализма, където се диктува модата, както от професионалистите така и от жените. Маникюрът се счита за неразделна част от образа за успешен бизнес живот.

НАЙ-НОВИТЕ ДУМИ, ДОБАВЕНИ В РЕЧНИКА НА ОКСФОРД ПРЕЗ 2015-ТА ГОДИНА!

здателство Оксфорд обяви официално новото попълнение от думи, които са добавени в електронното издание на речника през август, 2015-та година. За да бъде включена дадена дума в него, изискването е тя да бъде широко употребявана в съвременния език.

Ето и част от най-новата лексика, добавена към онлайн изданието:

* awesomesauce: нещо изключително добро, отлично

* weak sauce: нещо крайно разочароващо, с лошо качество, което разваля конкретна ситуация, план, преживяване или емоция

* Bants (или bantz): закачливо заяждане или подигравателни забележки към друг човек или група от хора. Терминът се използва предимно във Великобритания.

* NBD/no big deal/: нищо интересно, нищо важно

* RLY /really/: наистина

* fur baby: нарицателно за котка, куче или подобен домашен любимец

 

* beer o’clock: най-подходящото време от деня за пиене на бира

* brain fart: временна липса на възможност да се разсъждава адекватно

* Brexit: термин, изразяващ потенциалното или хипотетично напускане на Великобритания от Европейския съюз

* bruh: приятел от мъжки пол (използвано често като форма на обръщение)

* butt-dial/pocket–dial: случайно набиране на определен телефонен номер от мобилен телефон, докато той е в задния джоб на панталона ни

* cakeage: таксата, която трябва да заплатите в някои ресторанти, ако внесете собствена торта за рождения ден, който празнувате. На повечето места в Лондон тази такса е около £9 на човек.

* cat cafe: кафене или подобен тип заведение, където хората си плащат, за да си играят с котки. Първото заведение от подобен тип отваря врати през 1998 година в Тайван и постепенно се превръща в световна атракция. Идеята обаче процъфтява много повече в Япония, където 2004-та година в Осака е създадено първото такова кафене.

Причината е, че повечето хора там живеят на по-малка площ и отглеждането на домашен любимец е крайно неприемливо. По този начин, тези кафенета са удобен вариант за всички, почитатели на тези животни, които желаят да им се порадват след работа или в почивните си дни.

Само за пет години, в Япония се създават около 100 такива заведения, а в Европа разпространението на идеята набира скорост с около 50 заведения само за две години. [Научете повече за първото в света кафене за котки]

* Grexit: термин, обозначаващ потенциалното оттегляне на Гърция от Еврозоната

* hangry: човек, който е раздразнителен и в лошо настроение, поради това, че е изключително гладен

 

* MacGyver: бърза, находчива поправка на даден предмет с импровизирани подръчни материали. Появата на този термин е свързана с главния герой отамериканския сериал MacGyver, който, благодарение на своята находчивост и широки енциклопедични познания за заобикалящия го свят, разрешава всички проблеми само с едно швейцарско ножче и куп изобретения от обикновени ежедневни предмети.

* manspreading: практиката, при която човек, който пътува в градския транспорт несъобразително разпростира краката си и навлиза в пространството на пътуващия до него, или пред него

* Mx: обръщение, което се слага само пред фамилията или цялото име на хора, които желаят да избегнат конкретизирането на своя пол

* rage-quit: да се оттеглиш от вършенето на определена дейност, която те е изнервила до краен предел /напр. компютърна игра/

 

* skippable, glanceable, shareable, snackable: думите се използват предимно за онлайн съдържание, което се чете лесно и бързо

* wine o’clock: най-подходящото време от деня за пиене на вино

* mkаy: вариант/неофициален/ на произношение на ОК, което обикновено се използва в края на изречение с цел предизвикване на одобрение, съгласие или потвърждение

Ако статията ви е харесала, ще се радваме да я споделите с най-добрите си приятели! Надяваме се, че чрез блога на Езиков център Имидж 79 ще продължим да ви изненадваме с подобни любопитни материали, свръзани с чуждоезиковото обучение. Не пропускайте да следите и най-актуалното от блога, чрез профилите ни в социалните мрежи, като Facebook, Twitter, Google+ и разбира се Instagram.

Кой ще бъде най-разпространеният език в света? Френският?

Французите безспорно са една от най-гордите нации в света, особено що се отнася до техния майчин език. Следователно, не е изненадващ фактът, че точно те едва ли могат да наблюдават безучастно как английският език се превръща в „лингва франка” на 21-ви век.

Според скорошно лингвистично проучване, боготвореният от парижки поети, руски аристократи и елитни студенти, френски език най-вероятно е на път да върне титлата си на най-разпространен световен език най-късно до 2050 година.

В момента, френският език заема шесто място в света след мандарин, английски, испански, хинди и арабски. Въпреки това обаче, набира все по-голяма популярност  и се очаква през 2050, броят на настоящите 220 милиона души, които го говорят днес,  да се покачи драстично до 750 милиона.

C’est possible? /”Възможно ли е това?”/ Английският език се радва на неоспорима международна популярност, а мандарин от дълго време се определя като езикът на бъдещето, поради размера на китайското население и нарастващата икономическа сила на страната. Въпреки това, френският език държи силен коз: броят на френско-говорящите общества се увеличава значително по-бързо от тези, които комуникират на английски или на мандарин.

Освен това, във Франция и в най-известните нейни бивши колонии Мароко, Тунис и Алжир, езикът на Молиер и Моне, се говори в 28 други държави- явление, което нарежда този език на едно от челните места в конкуренцията за най-бързо разпространяван световен език.  В Африка, френският език е официален език в училищата в държави с висока раждаемост като Мали, Гвинея,Чад и Демократична република Конго. Демографският растеж в тези африкански държави може да се окаже причина за увеличението на броя  на  франкофоните по целия свят от 3% до 8% през 2050.

Междувременно, за страни като Китай и други англо-говорящи  страни се предвижда демографски спад, което неминуемо ще доведе до очаквано понижение и на броя на хората, които комуникират на английски език- от 8 % до4%. За Мандарин, се очаква спад от настоящите 10% до 8%.

Някои лингвисти, обаче, са скептични относно тези предположения. Проведеното проучването маркира всички жители на страните, в които френският език е официален, като френско-говорящи, което обаче не е абсолютно правилно. Държави, като Белгия, например, имат повече от един официален език, а в някои африкански държави, езикът на бившите колонии губи все повече популярност. Дори в Алжир, само една трета от населението, може да пише на френски език.

„Броят на хората, които общуват на френски език нараства, и очакванията са наистина впечатляващи, но не се взима предвид, че много езици съществуват съвместно и едновременно, което е всъщност реалната  ситуация  в много страни в момента”, посочва Александър Уолф от Международния институт за наблюдение на развитието на френския език.

И така, докато френският набира все по-голяма популярност, със сигурност ще мине доста време преди да бъде в състояние да оспори хегемонията на английския или на мандарин. Хубаво би било, ако успеете да отделите време и да освежите знанията си по френски.

Ние Ви напомняме, че можете да разчитате по всяко време на Езиков център Имидж 79 за уроци по френски език. Разбира се, можете да изберете между групово или индивидуално обучение, като не пропускайте да се възползвате и от нашите страхотни отстъпки за езиково обучение във Варна.

КОЛКО Е ВАЖНО ДА СЕ ОБРАЗОВАШ

“Народът трябва да се посвещава; един непросветен народ е враг на себе
си: непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях” – Т. Влайков

 

Най – големите преимущества с които разполага човечеството са разумът и речта, и нашата цел е непрекъснато да ги усъвършенстваме. За добър пример ни служат великите мислители и откриватели – Нютон, Зигмунд Фройд,Чарлс Дарвин, Христофор Колумб и т.н , на които дължим развитието на технологиите, напредъка в медицината, значимите литературни творби, които ни учат как да живеем и до голяма степен улесняват ежедневието ни. Дори П. Бауст ще ни каже, че образованието е съкровище, от което можем само да спечелим. Защото както всички знаем никое знание не е излишно, и рано или късно идва момент, в който то може да ни е от полза. Колкото повече знаем и влагаме в себе си и своето развитие, толкова по–полезни ще си бъдем, по–добри професионалисти в работата, по–осведомени, по–наясно със своите права, ще имаме по–голяма възможност за реализация, а не на последно място – ще служим за добър пример на останалите. Учеността е единственото божествено и безсмъртно нещо у нас, всичко друго е преходно, мимолетно, какво по–хубаво от това да знаеш, че можеш да разчиташ на себе си, да умееш да общуваш със всички, независимо от езика, да притежаваш достатъчно знания, които да можеш да предадеш на идните поколения, на своите деца, да можеш сам да си помогнеш тогава, когато няма на кой да разчиташ.

И ако днес вложим малко средства и много труд, то в утрешния ден възвръщаемостта ще е много по – голяма.

КАК ДА УЧИМ ЛЕСНО И ЕФЕКТИВНО

Често преди изпит или други притискащи ни обстоятелства всеки си задава въпроса как най – лесно, бързо и ефективно да усвои материала, предложен за научаване. Дори философията като наука се занимава с намирането на онзи метод на мислене, който ще ни позволи да разкрием истинната природа на нещата, защото: „Знанието е сила!”. За да овладее природата човек трябва да бъде способен да я познава такава, каквато е, неизопачена от човешките предразсъдъци „… недостатъчно е да имаш само добър разум”, „главното е добре да го използуваш” – пише Рене Декарт. Целта е всяко едно знание да бъде превърнато в опитно такова, да е осмислено и осъзнато, за да може да се приложи в практиката, и да бъде полезно до някаква степен. За всички съвременни мислители е ясно, че познанието не е проста фотография, а е сложен процес, при който физиологическата и историческата ограниченост на субекта винаги слагат своя печат върху обекта и го разкриват от определен аспект и в определени граници.

Това, което прави учителя в подобна ситуация е да се запознае с индивидуалните особености на обучаемите, и в зависимост от тях да предложи съответните схеми, методи на учене. С тази цел са създадени и учебните помагала – като карти, тестове, схеми, диаграми, таблици, снимки, видеоматериали, ролеви игри, дискове с уроци за прослушване – така например най–лесно се усвоява един език след като е заучен теоретично. Всички педагози знаят, че много по – лесно е да се запомни дадено нещо, когато може и да се види, и същевременно и се прослушва, защото цялото внимание – и слуха, и зрението са насочени към преподаденото, и се запомня много по–голяма част, отколкото когато само четем някакъв текст. Друг интересен начин за неговото усвояване е провеждането на диалози между учащите в груповото обучение. Преди това разбира се трябва да бъде поднесена теоретичната част, т.е. думи, граматика и т.н. след което да бъде направен опит от тях да общуват на него – т.н. интерактивни методи – методи основани на едновременно получаване на знание, формиране на умения и изграждането на нагласи чрез поставянето на хората в ситуации, в които могат да взаимодействат помежду си, след което да ги обсъждат на основата на преживяното. Те подпомагат и личностното развитие на участниците чрез съвместно решаване на проблеми. Те изискват общ език на обучение. Служат за създаване на  нова, по–различна образователна действителност, възникваща впоследствие на съвместното търсене, обсъждане на проблеми и намиране на решения. Предимството им е, че дават възможност да изразим себе си, мнението и начина ни на мислене, предлагат и за наличието за използването на постоянна обратна информация. Затова препоръчително е след всеки теоретичен урок, да има упражнение. По психология или философия пък след лекцията може да бъде зададен някакъв проблем, учениците да бъдат поставени в някаква проблемна ситуация, а тяхната задача е да намерят нейното решение. Това е едновременно приятен за тях, но и хитър от наша страна начин да ги накараме бързо да вникнат и разберат урока, на който искаме да ги научим, т.е. да ги поставим в ситуация, близка до действителността, защото какъв по–добър учител има от самия живот. Иновация в обучението са аудио–визуалните технологии и прожекционните устройства (прожекционните устройства са оптични устройства, създаващи на екрана увеличени изображения на различни обекти. Те биват традиционни: епипрожекция, четяща камера, шрайбпроектори, диапрожекция, диаскопи; и съвременни: мултимедиен проектор, съвременни екрани и дъски – интерактивна бяла дъска, интерактивни планшети, проекционен стенен екран, моторизирани проекционни екрани, екран на триножник.) Не бива да забравяме и полезността на учебното кино. Например, след като по биология разкажем за наркотичните вещества и тяхното действие върху човешкото тяло, да бъде пуснат един видеоматериал за последствията, до които те водят, или пък докато говорим за човешкия орган сърце, неговите функции, особености, форма, големина с помощта на някакво прожекционно устройство да покажем снимки какво наистина представлява то на вид.

Друг начин да улесним работата си е изготвянето на работна карта, благодарение на която можем да разпределим равномерно работата си, да следим своя напредък, да представим информацията по възможно най – лесно и бързо усвоим за нас начин.

Според известния философ Бейкън има необходимост да овладеем научния експеримент, или превръщането на теорията в практика – например след даден теоретичен урок по химия, още по–ясни стават нещата, когато могат да се видят, докоснат, да се наблюдават реакциите от различните взаимодействия, защото в теорията можем да четем до безкрайност за всички особености на хлора, но без да го видим, няма никога да можем да го разпознаем. Това е т.нар. натурална нагледност.

Спиноза пък приема, че сетивният опит е основният източник на познанието, но и уточнява, че то е привидно, възможно е да заблуди човека, само той не е достатъчен, той е едно мнимо знание. Не е достатъчна нито само теорията, нито само практиката, те взаимно се допълват.

Защо трябва да дойдете да учите при нас

В миналото знанието се е предавало от уста на уста, от майстор на чирак, от по–възрастните на по–младите. Днес училищата, школите, университетите са местата, където можем да получим едно добро образование и обща култура. Древните гърци например ежедневно слушали песните на Омир и така това се предавало от поколение на поколение години наред. Същото можем да твърдим и за българската народна песен, различните ритуали и традиции. За да поддържаме една култура жива е нужно непрекъснато да се припомнят нейните специфики, особености, основни разкази и действия. Това, на което първо се научаваме са приказките и легендите, и ги помним най–дълго, тъй като чрез тях се научаваме да помним истории за света.

Макар и да ни се струва, че нещата, изучавани в училище се прекалено далечни от нас – като например Вазов и Ботев, Кирил и Методий, Паисий, Фройд – то именно това знание ни държи в един общ свят. Често ни се случва да не проявяваме интерес за общуване с някой чужденец, и то най–вече, защото това, което казва е неразбираемо за нас, и не можем нищо да си кажем, защото говорим на различни езици. Колкото повече знаем, толкова по–богата и обширна обща култура имаме, и не трябва да се ограничаваме в това да учим само онези неща, които смятаме, за най–необходими. Древните гърци смятали, че мъдрият човек помни, а глупакът – не може да задържи нищо в себе си. И ако се замислим, веднага можем да кажем, че богатството на нашето знание зависи до голяма степен от паметта.

Това, което ни учи на памет е училището. Така разширяваме културата си, кръга от знания. Благодарение на различните дисциплини, заложени за усвояване, като математика, български, история, химия, биология, география, ние се учим да смятаме, четем и говорим правилно, узнаваме за нашите предци и техния начин на живот. Но както всяко нещо, и то си има своя недостатък – ако в училището е невъзможно да се отдели внимание на всеки един от учениците в класа в рамките на един учебен час, то затова се появяват и частните училища, или школите.

Съществува мъдрост, че ако човек нищо не помни това е трагично, но ако може САМО да помни – това е комично. Ако не помним не може да придобием никаква култура, но ако само помним се превръщаме в едни автомати, машини с голяма памет, подвижни библиотеки. Затова освен да съхраняваме в себе си информацията, трябва да се научим и на разбиране, осмисляне, въображение. И ако паметта ни дава същото едно към едно, то мисълта ни дава различното. Паметта ни прави образовани, разбирането – интелигентни. Училището ни дава образование, диплома, развива нашата памет, а допълнителната подготовка – ни дава възможност да приложим наученото в практиката, да го разберем и осмислим, да го усъвършенстваме чрез различни упражнения, прави ни и по – социални. И ако разбирането ни води към истината за бъдещето – то ние сме проницателни. Изправен пред проблемите на живота интелигентния човек по–бързо вниква в същността и по–бързо намира вярно и точно решение, социалните перспективи за него са повече и по – престижни. Има голяма разлика при ученето в училище , и ученето с „частни уроци”. Когато учим, мислим, търсим решения заедно с другите и заради тях, ние създаваме социални качества. Защото колкото и много да знаем, ако не го споделяме, сме безполезни. Дори и да не притежаваме много знания, ако се научим да ги представяме по начин лесно достъпен за останалите, то ние ще бъдем комуникативни и социално предпочитани.

Всички знаем какво е морално, и какво не, знаем, че сме били под робство, знаем, че човек произлиза от маймуната, както твърди Чарлз Дарвин – изучавано в уроците по биология в училище, но задаваме ли си въпроса: Защо? Ето това е задачата на допълнителната подготовка – да се опитаме да дадем отговор на въпроса: Защо?; да ви помогнем да запълните пропуските от задължителната подготовка в гимназията, както и да тествате нивото на своите знания. И не на последно място – овладяването на допълнителни знания създава лични ресурси, които след години често се оказват решаващи за заемане на добра професионална позиция. Изборът на училище рядко предопределя бъдещата професия, поради ограниченото време за индивидуална работа, само ученето в допълнителни учебни заведения Ви помага да се ориентирате в това, кое е най–подходящо за Вас, да доразвиете вашите личностни качества и да изберете точната сфера на реалицазия и изява.

Информация за турски език Варна

Турската кухня съчетава в себе си най-различни вкусове и съставки Това разнообразие има много дълбоки корени както географски, така и исторически. Типични ястия за Турция са кебапът, имам баялдъ, кьополуто, шкембе чорбата. Известни десерти, преминали и извън границите на Турция, са баклавата, кадаифът и крем карамелът.

Турските филми се отличават с особена драматичност и с подчертана сюжетност. В последните години турските сериали са сред най-известните в света и набраха голяма преднина пред останалите теленовели. Съчетават модерното с традиционното и са спечелили милиони почитатели отвъд границите на Турция. Възходът в киното на Турция е значителен и не остава неоценен от публиката. Международно признати филмови режисьори от Турция са Томрис Гиритлиоглу, Йълмаз Гюней и Йесим Устаоглу.

Културата на Турция е наследник на оригинална смесица от обичаите от древни европейски и азиатски цивилизации. Популярната турска музика арабеск е повлияна от арабската популярна музика и народния ислям. Турската музика изпъква с богато и разнообразно звучене с екзотични ориенталски нотки. Известни представители на модерната турска музика са Таркан, Сердар Ортач и сензацията Хадисе.

През XVI в. Османската империя достига най-големия си разцвет. Истанбул става един от най-интересните културни центрове през тази епоха. По същото време разцвет достига и калиграфията. Сред най-забележителните имена на тази епоха са Месихи, Ахмед паша и неповторимата Михри-Хатун. През 1923 г. Турция започва да се изявява с немалък брой поети, романисти и драматурзи. Орхан Вели се смята за бащата на модерната турска поезия. Романисти и поети, получили международно признание, са Халиде Едип Адивар, Назим Хикмет, Саит Фаик Абасияник, Фазил Хюнсю Даджларка, Яшар Кемал, Нусрет Азиз Несин, Орхан Памук, Октай Рифат, Илхан Берк, Елиф Шафак.

Екзотиката на Турция и турската култура са привлекателни за пътешественика, а богатият и впечатляващият турски език ще ви помогне да се запознаете още по-отблизо с тях.

Сертификати на Cambridge за деца

Starters

Отнася се за деца във 2 – 3 клас, които са изучавали вече английски език. Подготвят се по специални системи за деца, които представят учебния материал забавно, картинно и интерактивно, въпреки че в течение на целия курс на обучение начинаещите деца имат за задача на всяко занятие да усвояват определен брой думи и граматични форми. Целият курс на обучение е организиран и планиран така, че на всеки етап от него да се усъвършенстват основните комуникативни умения на учениците:

• 1. Четене с разбиране;
• 2. Писане – в края на курса учениците трябва да могат да напишат самостоятелно съчинение по предварително зададена тема в обем около сто думи;
• 3. Говорене;
• 4. Слушане с разбиране.

На всеки следващ урок децата трябва да разширяват лексикалния си запас с около 10 – 20 думи.

Това е първият международен сертификат, който детето ви може да получи.

Вторият международен сертификат за деца на Кеймбридж се нарича Movers. Двата сертификата Starters и Movers съответстват на ниво А1 от Европейската езикова рамка за чуждоезикова подготовка, а третият – Flyers съответства на ниво А2.

За да постигнете успех в своята чуждоезикова подготовка и ако започвате от самото начало (без да сте изучавали езика предварително), най-добре е да преминете последователно подготовка по всички нива на обучението по базов английски език от А1 до В2 и тогава да стартирате подготовка за международните сертификати по английски. Системата, по която преподаваме езика в нашата езикова школа – Образователен център ,,Имидж 79”, както и опитните ни преподаватели, ще ви помогнат да усвоите плавно и постепенно, по достъпен и атрактивен начин основните лексикални и граматични форми, да развиете постепенно всички важни комуникативни умения – четене с разбиране, писане, говорене, слушане с разбиране. Цикличният подход в представянето на учебния материал помага на курсистите да се връщат многократно към познати езикови форми, като онова, което е представено в предишното ниво, по-късно не само се повтаря, но и се разширява. Това подобрява и улеснява процеса на усвояване и активизиране на наученото.

В края на базовото обучение по английски език имате право да се явите на тест  КЕТ (Key English Test) , съответстващ на ниво А2 (Waystage) от Eвропейската езикова рамка. Той показва, че кандидатът притежава основни умения за езиково общуване в ежедневни ситуации (говорене и писане) на начално ниво и е старт за по-сериозните нива и за придобиване на международни сертификати.

Следващият по сложност тест е  РЕТ (Preliminary English Test) отговарящ на ниво В1 (Threshold) от Европейската езикова рамка, който показва, че кандидатът владее езика на средно ниво. Изпитът, който трябва да положите успешно, за да получите този международен сертификат, се състои от три модула:

• 1. Четене с разбиране и писане;
• 2. Слушане с разбиране;
• 3. Говорене.

Тестовете КЕТ и РЕТ на Кеймбридж са предварителна подготовка за много по-сериозните сертификати, които ви дават реално право на обучение и работа в чужбина. Да се явите на КЕТ и РЕТ не е излишно, защото опитът, както и  подготовката и явяването на тези два сертификатни изпита ще ви бъдат много полезни при преодоляването на следващите по-сложни формати за международни изпити.

За много хора особен интерес представляват специализираните курсове по английски език и специализираните сертификати, които дават допълнителни възможности за работа в чужбина. Нашата школа също предлага подобни курсове.

Едни от най-търсените са курсовете по бизнес английски език (Business English Communication Class).  Курсовете са предназначени за хора, които работят и имат бизнес контакти с фирми и компании от англоговорящи страни. Курсът на обучение е разработен в четири нива: Elementary, Pre-Intermediate, Intermediate и Upper – Intermediate с особен акцент върху развитието на писмените и устните комуникативни умения на учащите се в областта на професионалния и на бизнес езика (водене на бизнес кореспонденция, развитие на умения за водене на преговори и т. н.). Всички теми от курса на обучение, както и използваните материали, са актуални и съобразени с практическите нужди на обучаемите в тази сфера.

След завършване на курса на обучение имате възможност да се явите на изпит за получаване на международен сертификат по бизнес английски език –  BEC или Business English Certificate. За да получите този документ, трябва да постигнете високо ниво на владеене както на базисния език, така и на специализирания бизнес английски.

Подготовката на бъдещите мениджъри предвижда провеждането на специфични форми на обучение, най-разпространени от които са симулациите – специфичен вид занятия, по време на които се инсценират реални бизнес ситуации, като пред обучаемите се поставят конкретни задачи за разрешаване и пр.

Целта на курса е развитието на основните комуникативни умения, но с оглед конкретни бизнес проблеми от ежедневната практика като например:

• 1. Писане – писане на бизнес кореспонденция (писмо, доклад, официално предложение, мемо);
• 2. Четене с разбиране – умение да се четат и да се разбират правилно специализирани оригинални текстове от икономически и обществено – политически издания;
• 3. Говорене – умение да се водят преговори, бизнес дискусии, презентации и т. н.;
• 4. Слушане с разбиране – участие в разговори, срещи, интервюта и др.

Всички тези форми на комуникация са предмет на детайлна подготовка по време на курса, като усъвършенстването на езиковите умения на курсистите в тях се постига чрез симулиране на възможни реални ситуации, които да изискват тяхното приложение.

Целта е постигане на резултати, съответстващи на тези, които Кеймбридж изисква и е включил в изпитния тест. За да получат международно валидни сертификати, кандидатите трябва да покрият достатъчно високи езикови нива, каквито са нивата BEC Vantage B2 и BEC Higher C1.

Успешното явяване на изпитен тест и получаването на този международен сертификат ви гарантира нови и много по-големи възможности за работа в чужбина, както и за обучение в западноевропейските страни, САЩ, Канада и всички други, в които английският е основен и официален език, тъй като нивата BEC Vantge и BEC Higher са признати във всяка от тези страни.

Една от модерните и много полезни форми на чуждоезиково обучение, прилагани в последно време в много езикови школи, е формата Blended Learning.  Тя се използва най-често в онези школи, в които има въведено онлайн обучение при преподаването на хора, работещи или учещи ежедневно. Затова на тях им е трудно да посещават редовно очни езикови курсове.  Системата предвижда съчетаване на обучение в реални условия и в реална класна стая с обучение онлайн във виртуална класна стая. Курсистите посещават реални занятия по езика един – два пъти седмично, а през останалото време се срещат и работят с преподавателя си онлайн във виртуалната класна стая. Този тип подготовка е много продуктивна и с оглед на по-големите възможности за индивидуална работа, които предоставя на обучаемите и техните приподаватели. Тя е много по-резултатна, особено при подготовката за сертификати.

Нашият образователен център Имидж 79 въведе онлайн обучение през учебната 2013 – 2014 година и всеки желаещ да усвои чужд език може да се възползва от предимствата на този тип обучение.  Курсовете, провеждани по метода Blended Learning, развиват по-добре комуникативните умения на курсиста и му помагат да затвърди знанията си по езика.

Сертификати по френски език

Дипломите D.E.L.F. и D.A.L.F.

Дипломите DELF и DALF са официални, международно признати диипломи, издавани от Министерството на образованието на Франция за удостоверяване на знанията по френски език на кандидати от други страни. Всеки от сертификатите се състои от шест независими дипломи:DELF A1, DELF A2, DELF B1, DELF B2, DALF C1, DALF C2.

Провеждането на изпитите се ръководи от Националната комисия за DELF и DALF, чието седалище се намира в Международния център за педагогически науки CIEP, 1 Avenue Leon Journault, 92310 Sevres.

Изпитните работи се проверяват само от хабилитирани преподаватели.

Всяко ниво от тестовете оценява четири комуникативни умения: разбиране на устна реч и изразяване в устна реч, разбиране на писмена реч и изразяване в писмена реч.

Дипломите DELF и DALF нямат срок на валидност. Те са диплома за владеене на френски за цял живот.

Сертификатът DALF удостоверява по-висока степен на езикова компетентност и ако го притежавате, ще имате гарантиран прием във всички френски университети, без да държите други изпити по езика.

Освен от висшите учебни заведения дипломите DELF и DALF се признават от редица работодатели в целия свят, включително и в България.

Сесиите, по време на които можете да се явите на изпитите, се провеждат два пъти годишно – през януари и през юни.

Подготовката за двата сертификата се провежда индивидуално или полуиндивидуално по специални учебници и учебни помагала, като акценът пада върху граматични и лексикални упражнения, упражнения за четене и слушане с разбиране, самостоятелно съставяне на устни и писмени текстове.

Специфични характеристики на изпитите за сертификат DELF (В1) по компоненти

Устно разбиране:

Кандидатите трябва да отговорят правилно на въпроси, отнасящи се до съдържанието на три текста, които се възприемат по слух. Текстовете се слушат по два пъти. Максимална продължителност на записа – 6 мин.

Писмено разбиране:

Кандидатите трябва да отговорят на въпроси към написани текстове:

• да могат да открият нужната информация по дадена задача;
• да могат да анализират съдържанието на документ от общ характер.

Писмено изразяване:

Кандидатите трябва да покажат, че умеят да изразяват самостоятелно мнение по предварително зададена тема от общ характер под формата на есе, писмо или статия.

Устно изразяване:

Компонентът се състои от три части:

• 1. Събеседване с насочващи въпроси;
• 2. Интерактивно упражнение;
• 3. Изразяване на лично мнение въз основа на предварително даден изходен материал.

Общата продължителност на целия изпит е 1 ч. 45 мин. Максималната оценка е 100. Прагът на успеваемост за получаване на сертификатите е 50 / 100. Минималната оценка на изпита е 5 / 25.

Характеристика на теста DELF (В2) по компоненти

Устно разбиране:

Кандидатите трябва да отговорят правилно на въпроси, отнасящи се до съдържанието на два текста, които се възприемат по слух. Текстовете се слушат по два пъти и по съдържание са:

• интервю, информационен бюлетин (само едно слушане);
• експозе, конференция, реч, документален материал, радио или телевизионно предаване (две слушания).

Максимална продължителност на записа – 6 мин.

Писмено разбиране:

Кандидатите трябва да отговорят на въпроси върху два писмени текста:

• текст с информационен характер, отнасящ се до Франция или франкофонската общност;
• аргументативен текст.

Писмено изразяване:

Кандидатите трябва да могат да изразят в писмен вид и аргументирано личната си гледна точка относно участие в дебат, по административно писмо или критична статия.

Устно изразяване:

Кандидатите трябва да могат да представят защита на гледна точка по кратък материал. Изпитът продължава общо 2 ч. 30 мин. Тестът се оценява общо за 100 точки. Прагът на успеваемост за получаване насертификатите е 50 / 100. Минималната оценка на изпита е 5 / 25.

От 2007 г. в България се реализират и изпитни тестове DELF за младежи от 10 до 12 клас. Изпитите се провеждат в няколко изпитни центъра, избрани така, че да покриват територията на страната. Това са езикови гимназии или специализирани училища с паралелки с активно изучаване на френски език.

Ето имената и адресите на оторизираните центрове, в които се провеждат тестовете DELF за ученици:

9-та Френска гимназия ,,Алфонс дьо Ламартин”, София (за Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен, София, Видин, Враца);

Езикова гимназия ,,Ромен Ролан”, Стара Загора (за Габрово, Казанлък, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Велико Търново);

4-та Езикова гимназия ,,Фр. Жолио-Кюри”, Варна (за Шумен, Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище, Варна);

Гимназия за романски езици ,,Г. С. Раковски”, Бургас (за Бургас, Хасково и околността).

CIEP

Дипломите и тестовете на Международния Център за Педагогически науки (CIEP) са международно признати. Подготовката за сертификатите се извършва предимно от Френския културен институт в София.

Освен дипломите DELF и DALF, за които вече споменахме, има и други, които документират уменията ви за владеене на френски език. TCF е изпитен тест, удостоверяващ нивото на владеене на езика и е признат в целия свят. Сертификатът TCF – RI е доказателство за наличието на компетентности по френски език в областта на международните отношения в рамките на Европа. Към него проявяват особен интерес преди всичко държавните служители. Дипломите, издадени от Френския културен институт в София, се признават и от Бюрото за кандидат – емигранти за Квебек, Канада.

Дипломи и сертификати на Парижката търговско – промишлена палата (CCIP):

Дипломи по бизнес – френски:

• Сертификатът DFA 1 е документ, доказващ, че кандидатът притежава добри познания в областта на френския комуникативен език с оглед основните му професионални умения.
• Сертификатът DFA 2 показва добри професионални и комуникативни умения по френски на ниво, позволяващо проява на самостоятелност и инициативност в работата.
• Сред професионалните сертификати трябва да бъдат споменати и сертификатите по юридически френски.
• CFJ е документ, който удостоверява, че притежателят му може да използва френски свободно в най-важните ежедневни ситуации и задачи, свързани с работата му в юридическата област.
• Сертификат по френски за работещите в туризма и хотелиерството: (CFTH) е документ, който удостоверява способности и умения по френски в туристическата сфера.

СЕРТИФИКАТИ ПО ИТАЛИАНСКИ

Сертификатите по италиански език са документи, удостоверяващи познанията и комуникативните умения на кандидатите по езика, който за тях не е роден. Те могат да бъдат разделени на две основни групи –сертификати по базисен италиански и сертификати за висши нива на владеене на езика.

Сертификатите по италиански за висшите нива на владеене на езика се издават от някои университети в Италия. Те провеждат специализирани изпити само за чужденци, които живеят в страни извън Италия или в самата Италия, но за които италианският не е майчин език (предимно имигранти).

За да се явят на изпитните тестове, не е нужно кандидатите задължително да са посещавали специализирани езикови курсове за подготовка, но в повечето случаи това е желателно, тъй като предварителният опит и запознаването с параметрите на изпитния формат облекчават много работата на кандидатите по време на самия изпит и им гарантират по-високи резултати.

Подготовката за такъв изпитен тест се извършва от специализирани школи или от самите културни институти на Италия в различните страни, а изпитите се подготвят и оценяват от оторизирани университети в Италия:

• Universitá perStranieridiPerugia (издава сертификати CELI – CIC);
• Universitá perStranieridiSiena (издава сертификати CILS);
• Universitá degli Studi Roma Tre (издава сертификати IT – ele. IT);
• Societa Dante Alighieri (издава сертификати PLIDA).

Предимства и недостатъци на онлайн обучението в сравнение с традиционното обучение

Да научим турски!!!

Турският език (Türkçe) е тюркски език, говорен от около 65 милиона души като първи (роден) език и други 10 милиона души като втори език в Турция, нейните съседни страни, Кипър, както и редица страни в света.

Турският е официален език на Турция и един от двата официални езика на Кипър.

Когато през 11 век селджукските турци идват от Средна Азия и се заселват в Анадола, те влизат в контакт с исляма и арабските общности. След като турците приемат исляма, арабски (голям брой се използват и до днес) и персийски думи навлизат в езика. През шестте века на Османската империя турците продължават да заемат думи от тези два езика. През този период заемките достигат такъв брой (около 20 % от цялата лексика), че на практика езикът лексикално е бил смесица между турски, арабски и персийски, и е наричан османски турски. В днешна Турция той не се използва с тогавашния си лексикален състав.

След като Кемал Ататюрк основава Република Турция, той учредява Турската езикова фондация, която има за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени едва няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели.

НЕМСКИ ЕЗИК – КРАТКА ИСТОРИЯ

Немския език е част от индоевропейските езици от западния клон на германските езици. Официален език е в Германия, Австрия и в Швейцария. В тези страни се говори общо от около 100 милиона души. Немския език се е образувал през средните векове от езиците на западно-германските племена алемани, бавари, франки, тюрунги и саксонци. Започналото в южните части на страната второ звуково изместване (VI – VIIIв.) има за последствие разделянето на немския език на две големи говорни групи: високонемски и долнонемски. Основите на официалния немски език поставя Мартин Лутер със своя превод на Библията в началото на 1500 година. Превода е направен на език, който отговаря на говоримия диалект в родния му край – Саксония. По същото време е създадена и печатната преса Гутенберг, на която започват да се печатат редица немски издания. В резултат на развитието на немския език и неговата богата история и силна икономическа страна, немския език се превръща в един от водещите работни международни езици. Езикова школа „Имидж 79“ Ви препоръчва да се запознаете с предлаганите от нас курсове

Немският език в Европа

проф. д-р Норберт Рихард Волф На 1 юли 1996 г., представители на осем държави подписаха “Съвместна декларация за намеренията във връзка с въвеждането на новите правила на немския правопис”. При това изненадващо е не толкова обстоятелството, че беше приета такава “Декларация за намеренията”, а в много по-голяма степен това, какъв беше броят на държавите, които участваха при нейното подписване.
В “Декларацията за намеренията” тези държави са представени в азбучен ред, както следва: Австрия, Белгия, Германия, Италия, Лихтенщайн, Румъния, Унгария, Швейцария. Оттук става ясно, че немският език се говори в множество европейски държави; и все пак, списъкът с подписите не показва всички държави в Европа, в които се говори немски, както това се вижда от таблица 1. Би могло да се каже, че държавите, в които се говори немски като майчин език, са двадесет. Статутът на немския език в тези страни е съвсем различен:
Официален език на национално равнище
В пет европейски държави немският език е “официален език на национално равнище”1: Германия, Австрия, Лихтенщайн (в тези държави той е единствен национален официален език), Швейцария, Люксембург (в тези две държави той е официален език заедно с други езици). Интересен е може би фактът, че само в Княжество Лихтенщайн, което, естествено, не е голямо, таблицата показва 31 000 жители, немският е единствен говорим език, но в другите четири държави има и други езици (с различен статут).
Германия: След Обединението на двете германски държави, вече има само пет европейски държави с официален немски език. В предишната Федерална Република Германия нямаше друг официален език, също не и на регионално равнище. Докато в бившата ГДР, западнославянския сорбски беше регионален официален език в областта около Баутцен и Котбус.
В договора за Обединението се възприе отново статута на сорбския като регионален официален език, така, че и в Обединена Германия той е валиден. Както е известно, в Шлезвиг – Холщайн, има датско малцинство, което ползва някои привилегии (тук бихме могли да вземем под внимание обстоятелството, че датската група на избирателите, Южно-шлезийския избирателен съюз, не е обвързана с 5%-то ограничение при изборите), но въпреки това датския език изобщо няма официален статут.
Австрия: За разлика от Германия, в Австрия немският език се определя като официален национален език, което е залегнало и в Конституцията. Същото определение по отношение на официалния немски език се съдържа в конституциите на всички австрийски провинции, като се изключи Виена.2 Наред с това, в Австрия съществуват няколко малцинства, които не говорят немски, както следва: в източната федерална провинция Бургенланд, която е възникнала от немскоговорящите комитати (унгарски административни единици) на унгарската половина от бившата двойна монархия (Австро-Унгария), живеят хървати и унгарци, в Кернтен – словаци; и в някои общини на Кернтен словашки е признат като език в учебните заведения, както и при административната дейност, свързана с подаването на писмени молби от граждани.
Лихтенщайн: Както вече беше казано, само обстоятелството, че тази страна е много малка е вече достатъчна причина за това, че там има място само за един официален език.

Германия 81 000 000
Австрия 8 000 000
Швейцария 4 500 000
Франция 1 200 000
Полша 700 000
Румъния 370 000
Италия (Южен Тирол) 280 000
Унгария 245 000
Чехия + Словашка Република 150 000
Белгия 66 450
Русия: европейска част 75 000
Сибир 767 300
Холандия 39 400
Украйна 38 000
Лихтенщайн 31 000
Дания 20 000
Хърватско 11 000
Молдова 7 300
Латвия 3 780
Естония 3 460
Литва 2 060

Табл.1: Немски език и брой на говорещите го в европейските държави
Източници: Харалд Харман: Езиковият свят на Европа. Франкфурт/Ню Йорк, 1993г.
Фишеров алманах на света 1999г. Франкфурт (Майн) 1998г

Швейцария: Конституцията на Швейцария, както е известно, определя като “официални езици на Федерацията”, наред с немски, също френски и италиански езици; освен това, регионален официален език е реторомански, и то в Кантона Граубюнден, което обаче създава особени проблеми, тъй като не съществува единен реторомански писмен език, а по-скоро са налице три варианта от него.
Люксембург: Както вече беше споменато, Великото Княжество има три официални езика: френски, немски и люксембурски. Законът за езиците от 1984 г. обяви люксембурския език – който преди това съществува като мозелско-франкски диалект – за трети официален език, който оттогава е главният език на дебатите в Парламента. Това представлява също интересен в социолингвистичен аспект случай, на основата на който могат много добре да бъдат изследвани проблеми на стандартизацията и нормирането. От около 336 000 – те жители на Люксембург около 270 000 говорят люксембурски (във връзка с това трябва да се знае, че още в средата на 70-те години в Люксембург живееха 70 000 чужденци, в това число само 10 000 немски граждани. Както е известно, столицата на Люксембург е седалище на множество европейски институции и също важно място, в което се развива оживена банкова дейност). Същият “диалект” се говори също в граничещите с Люксембург региони на Белгия, Франция и Германия, но там той няма официален статут, както в Люксембург.
Регионален официален език
В две други европейски държави немският език е регионален официален език, т.е. той се използва като официален език само в определен регион, а не на цялата територия на държавата. Това е така в Източна Белгия и Южен Тирол. До 1989 г., немски беше също регионален официален език в днешна Намибия, с което бихме желали да посочим един интересен извъневропейски детайл.
Език на малцинства
Има редица региони, в които немски е език на малцинства без официален статут. Тъй като тези области са откъснати от свързания с тях основен регион на немския език и са в близост до региони, в които се говорят други езици, в такива случаи ние говорим за “езикови острови”. В тази връзка бих желал тук да спомена за седмоградския в Румъния и за немския, който се говори в Русия.
От таблица 1 виждаме освен това, че статутът на немския език не зависи от броя на говорещите го. Така например в Белгия има значително по-малък брой хора, които говорят немски, отколкото в други страни, и все пак тук немският език получи официален статут.
Като цяло, надявам се, стана ясно, че немски език се говори основно в Европа, или по-точно в Централна Европа. Всички останали случаи са само явления с по-малко значение, за които дори не знаем колко дълго те още ще продължават да съществуват. Немският езиков “остров” в региона на Румъния, в който се говори седмоградски, вероятно няма да продължи да съществува дълго, тъй като живеещите там от по-младото и средно поколение почти без изключение се изселиха в Германия. Други езикови “острови”, съществували на Балканския полуостров, изчезнаха от дълго време насам, поради различни причини.
Същевременно прегледът, който вече направихме, показва ясно, че Европа – както и, разбира се, всяка част на земното кълбо с население, което е било настанено там отдавна – се характеризира с изключително голямо езиково многообразие (вж. схема 2).
Тази карта показва написани с главни букви езиците, които имат функция на официални национални езици (португалски, испански, френски, английски, ирландско-галски, холандски, немски, италиански, норвежки, шведски, финландски, естонски, латвийски, литвийски, полски, чехски, словашки, унгарски, румънски, български, македонски, албански, гръцки, турски, украински, белоруски, руски; тук не бих желал да се спра на сложните от езикова гледна точка отношения в бивша Югославия, както и на положението в Кавказ, където не са особено ясни езиковите аспекти).
Интерес могат да представляват още няколко числа, които се съдържат в следващите таблици (вж. таблица 3). Тази таблица показва, че немския е на второ място в Европа след руския език.Със сравнително голяма разлика по отношение на броя на говорещите следват другите езици. Към тях могат да се прибавят изключително голям брой по-малки езици, от които тук се посочват само тези, които се говорят от повече от един милион души (вж. таблица 4).
Дори от посоченото в тези две таблици се вижда вече, че става дума за четиридесет езика, и ако към тях прибавим още и тези, които имат брой на говорещите ги под един милион души, тогава се стига до 76 езика, като тук се включва и гренландски език, докато множеството малки езици в Кавказ не са взети под внимание в това изследване.

1 Руски 135 769 000
2 Немски 91 473 000
3 Френски 58 120 000
4 Английски 56 390 000
5 Италиански 55 437 000
6 Украински 43 235 000
7 Полски 38 231 000
8 Испански 28 616 000
9 Румънски 23 741 000
10 Холандски 20 230 000
11 Сърбо-хърватски 14 604 000
12 Унгарски 12 425 000
13 Португалски 10 100 000
14 Гръцки 10 075 000

Таблица 3: Езици и броя на говорещите ги в Европа 1: между 136 и 10 милиона
Източник: Харалд Харман: Езиковият свят на Европа. Франкфурт/Ню Йорк 1993г.

15 Чехски 9 839 000
16 Белоруски 9 699 000
17 Български 8 831 000
18 Шведски 8 197 000
19 Каталонски 7 306 000
20 Турски 6 923 000
21 Азърбейджански 6 571 000
22 Татарски 5 673 000
23 Словашки 5 115 000
24 Албански 5 054 000
25 Датски 4 990 000
26 Финландски 4 896 000
27 Арменски 4 615 000
28 Норвежки 4 150 000
29 Грузински 3 955 000
30 Ромски 3 246 000
31 Литвийски 3 040 000
32 * Окситански 2 700 000
33 Галицийски 2 350 000
34 Словенски 1 859 000
35 Чувашки 1 796 000
36 Македонски 1 472 000
37 Латвийски 1 446 000
38 Сардински 1 400 000
39 Ирландски 1 050 000
40 Естонски 1 046 000

Таблица 4: Езици и брой на говорещите ги в Европа 2: Между 10 и 1 милион
Източник: Харалд Харман: Езиковият свят на Европа. Франкфурт/Ню Йорк 1993г.
*силно латинизиран френски език, който се говори в Южна Франция, б. пр.

С други думи, в Европа немският език заема важно място, което се подсилва също от обстоятелството, че този език се говори предимно в центъра на този континент.
Като цяло, това кратко разглеждане на езиците в Европа води до следния резултат: Европа се характеризира с езиково многообразие. От друга страна, статутът на споменатите езици е твърде различен: официалните държавни езици са значително по-малко на брой, отколкото всичките говорими езици. Не бива да се счита, че езиковата общност и държавата трябва да съвпадат. Това вече беше илюстрирано при разглеждането на немския и немскоезичните държави.
Говорейки за Европа ние имаме предвид преди всичко Европейския съюз. Преди в тази връзка да разгледаме отново числа и таблици, бих желал накратко да скицирам езиковата ситуация и използването на езиците в рамките на ЕС.
Най-напред трябва да се подчертае, че официално почти нищо не е нормативно регулирано, и че това, от което днес, преди всичко в Германия също се оплакват, се прояви като традиция в течение на годините.
Както е известно, Европейските Общности бяха създадени с Римските договори от 26 март 1957 г. Техният член 217 формулира ясно следното: “Нормативното регулиране на езиковия въпрос по отношение на органите на Общността се решава единодушно от Съвета, независимо от реда, по който се осъществява дейността на Европейския съд”.3 Тази формулировка се отнася също за важни органи на Европейските Общности. Тук могат да бъдат споменати Европейската комисия, Съветът на Европа, Европейският парламент и Европейският съд.
Както ръководните функционери, така също твърде многобройният персонал – само цитираните вече органи разполагат общо с повече от 27 000 сътрудници – идват от всички страни-членки. Само този факт е достатъчен да покаже ясно, че в такива апарати могат да възникват (и фактически възникват) огромни проблеми, свързани с комуникацията.
Именно най-новите изяви на немското правителство относно “неформалната” среща в началото на финландското Председателство на ЕС показва доста ясно съществуващите проблеми в тази област.

11 официални езика в Европейския съюз
Понастоящем в Европейския съюз съществуват следните единадесет официални езика: немски, френски, италиански, холандски, датски, английски, гръцки, португалски, испански, финландски и шведски. Преводът от всеки от тези езици на всеки друг представлява огромен труд, като изисква 110 направления на преводите. Една трета от работещите в администрацията на ЕС с висше образование е ангажирана в езиковата сфера, като това включва главно структурите, осъществяващи писмените и устни преводи. Това състояние ще продължи, като понастоящем дори не се мисли за каквито и да е промени.
Между другото, голяма част от случаите, по които трябва да се произнесе Европейският съд, са всъщност езикови случаи, т.е. трябва да се правят преценки относно езикови значения.4
Особеният проблем е езиковото ежедневие в ЕС: В сферата на ежедневната административна дейност, в течение на дълъг период от време, доминираше френският език, като в последно време има признаци за това, че английският би могъл да измести френския. Тук, в течение на дълъг период от време, немският език изостава и има изгледи това състояние да продължи. Може много лесно да се разбере, че не може да се изисква всички работещи в Комисията да владеят всеки от единадесетте езика така, че всеки с всеки да говори на всеки език. Да се изисква това, би имало смисъл само тогава, когато бихме желали драстично да намалим бюрократичния апарат в Брюксел, при определени обстоятелства, дори той да бъде сведен до нула. Това, разбира се, не желае никой; тъкмо напротив, броят на служителите от 1991 г. до 1998 г. нарастна от 22 000 на над 27 000 души.
Трудностите на проблема, свързан с преводите, водят обаче до това, че до голяма степен не всички документи се предоставят на разположение едновременно на всички единадесет официални езици.
Между другото, често икономическите интереси са тези, които поставят изискването пред политиците немският език да получи по-голямо значение в рамките на ЕС. Затова допринася и обстоятелството, че чрез обединението на Германия нарастна силно броят на говорещите немски в Европейския Съюз, което също би трябвало да бъде взето под внимание.
Разбира се, ако немската икономика се повлиява негативно чрез текстовете на чужди езици, тогава това е валидно в еднакво висока степен по отношение на икономиката на всички други страни, примерно на италианската, датската или финландската. Тук в никакъв случай не може да се счита за валиден аргументът, че има повече немци, отколкото италианци, датчани или финландци.
Безспорно, от настоящите официални езици на ЕС, немски е езикът, който в рамките на ЕС се говори от най-голям брой хора.

Немският не е световен език
От официалните езици на ЕС немският в “световна рангова последователност” заема едва четвърто място, а ако включим немския в дванадесетте най-говорими езици на целия свят, тогава той заема едва десето място.
Тук виждаме вече, че немският не е “световен език”, ако с това имаме предвид разпространението на даден език. Немският е европейски, но не и световен език.
Също така, както вече беше казано, неговият център е в Европа, по-точно: в Средна Европа. Но дори и само това виждане има също важно значение. Европейският съюз не насочва погледа си само към себе си, което, разбира се, не би трябвало и да бъде. Той желае да осъществява търговия с целия свят, да има политическо и културно влияние в такава степен, в каквато това е възможно.
И в тази връзка днес се явява като подходящ английския език под формата на модерен “лингва франка”. С този термин, бих желал да обърна внимание на един феномен в европейската история.
В по-късното Средновековие и в началото на Новото явреме се разви първият ясно очертан смесен език (пиджин), който почиваше на провансалски и италиански и беше проникнат с гръцки, френски, португалски, турски, персийски и арабски езикови елементи и служеше като език за комуникации в източното Средиземноморие; този смесен език беше наречен “лингва франка”, или “франкски език”. Оттогава се въведе това, че езици, които се използват при международната комуникация, но не са майчин език на говорещите ги, се считат също за “лингва франка”.
Един такъв “лингва франка” беше латинският, който през цялото Средновековие и след това, почти до края 18 век, беше преобладаващ културен език в Европа; науката се осъществяваше, например, почти изключително на основата на латински език.
Нова Европа, която, както предвиди немският политик Хайнер Гайслер в една вдъхновена статия, посветена на бъдещето на Европа, публикувана в Зюддойче цайтунг от 10/11 април 1999 г., се развива в “мултикултурно общество в обединена Европа”, “която оставя на отделните личности тяхната културна и вродена идентичност”5, се нуждае от такъв “лингва франка”, и развитието след Втората Световна война показа, че това е английския език. Вярвам, че почти всеки от нас е почувствал вече това по някакъв начин и някъде. И английският, също като смесен език, е във висока степен, парекселанс, подходящ за “лингва франка”; в редица жизнени сфери досега той постигна водеща роля.
В едно мултикултурно общество, както го характеризира Хайнер Гайслер, обаче, в никакъв случай другите езици не са излишни. Във всеки език се кондензира колективният опит на дадена езикова общност, и би било повече от глупаво да се откажем от този опит. Не на последно място, поради тази причина, си струва винаги и отново да се учат нови чужди езици.
И поради това не искам и не мога просто да отпиша немския език, а тъкмо напротив, като германист бих желал да бъдат запазени множеството области, в които той има най-голямо приложение и да бъдат създавани такива също в бъдеще. Но език на международните икономически отношения той няма да стане, най-малко това няма да стане в близко бъдеще.

Немски ли е немският?

Има ли нещо по-немско от немския език? Едва ли. Но дали бихте отговорили утвърдително, ако знаехте, че този език се е оформил в течение на вековете под всевъзможни чужди влияния, включително и славянски?

Кой е оставил своя отпечатък в историята на немския език? Старите германи – безспорно. Но също така и евреите, славяните и мигрантите. Погрешно е да се смята, че от старогерманските говори е възникнал език, който се е съхранил в първоначалния си вид чак до наши дни. Тъкмо обратното: немският винаги се е развивал и дообогатявал чрез привнесени отвън влияния – от хора, носещи със себе си чуждото словно богатство. Този процес започва още с латинско-германския обмен, на който дължим старогерманската дума за прозорец Vinster /днес:Fenster/, произлязла от латинската дума fenestra. Или пък днешната дума Keller (мазе), която произлиза от латинската сellarium, обозначавала склад за хранителни припаси.

Има и славянски „принос“

Още преди да се появи немската писменост, в речта са навлизали думи, привнесени от славяните, с които германските племена са влизали в контакт. И хич няма да сбъркате, ако свържете днешната немска дума Grenze със славянската „граница“. През Средновековието в немския език нахлуват и първите френски думи – благодарение на тогавашния културен елит.

Кой е оставил своя отпечатък в историята на немския език? Старите германи – безспорно. Но също така и евреите, славяните и мигрантите. Погрешно е да се смята, че от старогерманските говори е възникнал език, който се е съхранил в първоначалния си вид чак до наши дни. Тъкмо обратното: немският винаги се е развивал и дообогатявал чрез привнесени отвън влияния – от хора, носещи със себе си чуждото словно богатство. Този процес започва още с латинско-германския обмен, на който дължим старогерманската дума за прозорец Vinster /днес:Fenster/, произлязла от латинската дума fenestra. Или пък днешната дума Keller (мазе), която произлиза от латинската сellarium, обозначавала склад за хранителни припаси.

Има и славянски „принос“

Още преди да се появи немската писменост, в речта са навлизали думи, привнесени от славяните, с които германските племена са влизали в контакт. И хич няма да сбъркате, ако свържете днешната немска дума Grenze със славянската „граница“. През Средновековието в немския език нахлуват и първите френски думи – благодарение на тогавашния културен елит.

10 причини да учим немски език

1.Немският език е най-ширико разпространеният език в Европа.Той се говори все повече в света. Освен 83 милиона жители на Германия, които говорят немски, той е официален език на страните:  Австрия, Швейцария, Люксембург и Лихтенщайн. Немският е роден език и на значителна част от населението на северна Италия, Източна Белгия, Холяандия, Дания, Източна Франция, част от Чехия, Полша, Русия и Румъния. Това е вторият най- популярен език в Европа и Япония след английския и третият  –  най- популярен чужд език преподаван в целия свят.

2. Германия е първа по експорт в света и е третата страна с най- силна икономика в света.

Страната изнася  стоки за над – 940 милиарда щатски долара –  от леки коли до машини, и промишлено оборудване, от фармацевтични стоки до домакински уреди. Германските фирми печелят  1 от 3 евро от износ. Едно от четири работни места в Германия зависат от износа.

Швейцария  е другата немско-говоряща страна, която има един от най-високите стандарти на живот в света.

 

3. Знаейки немски език, създаваме бизнес възможности

Мултинационални бизнес възможности съществуват в целия Европейски съюз и в страните от Източна Европа.  Там немският език е вторият най-говорим език след  руския. Компании като BMW, DAIMLER SIEMENS, BOSCH, BASF, LUFTHANSA  и много други се нуждаят от международни партньори. Японците, които имат една от най-силните икономики в света, са разбрали колко предимства им носи познаването на немския език в бизнеса. Не напразно над 70% от японските ученици учат немски език. Създадените  работни места на немските фирми в САЩ са над 700 000. Кандидат за работа с владеене на немски език в САЩ винаги ще бъде предпочетен пред другите кандидати без такива умения.

4. Германците са новатори

Като се тръгне от разработката на живачния термометър на Фаренхайт в 1714 г. и се стигне до Теорията на относителността на Айнщайн, днес това новаторско виждане продължава да се развива.

Четири от десетте най- иновативни компании в света днес се намират в Германия.

Над 13% от световните заявки за  патент са немски и това нарежда страната на 3-то  място в света. Над 200 000 бизнес- компании представят и въвеждат нови продукти на пазара всяка година.

Като нация, занимаваща се с изследователска и развойна дейност, германците са нареждат на първа линия по нови технологии.

Германия изнася повече хай-тех продукти от колкото всяка друга страна с изключение на САЩ и над 600 фирми са активни в най-модерните области на биотехнологиите. Именно

за това не е изненадващо че две трети от световните водещите международни специализирани панаири се провеждат в Германия.

5. Германците влагат най- много средства в света за туристически дестинации.

Разполагащи  с достатъчно доходи  и средно 6 седмици ваканция годишно те имат време и средства да пътуват около света. Ако обичате да пътувате ще срещнете немски  туристи където и да отидете, тъй като повече от ваканциите, германците прекарват в чужбина. За една година   те са изхарчили 91 милиарда евро за международни пътувания.

6. Германците присъстват активно в интернетното пространство

Те  поддържат доминиращо присъствие в Интернет, имайки предвид  новаторските им качества. Германия  е на едно от водещите места в света с 8 милиона интернет домейни.

de е на второ място по отношение на  разширението com.  Това прави имената на немския домейн още по популярен отколкото тези с net., org.

7.Германците са най-голямата група на заселници в САЩ

Германците имат такова голямо присъствие в Съединените щати, по време на основаването им, че немската езикова версия на Декларацията на независимистта  е отпечатана само няколко дни след като тя е приета.

8. Една от 10 книги в света е публикувана в Германия.

Над 80 000 нови заглавия се появяват всяка година в книжарниците в Германия. Единствените пазари, които произвеждат повече книги годишно са на китайски и английски издателски компании.

9. Немско говорящите страни имат богато културно наследство

Германия често се нарича земя на поети и мислители. Йохан Волфганг фон Гьоте , Томас Ман, Франц Кафка, Херман Хесе са само няколко автори,чийто имена и произведения са добре познати в света. Десет Нобелови награди за литература са присъдени на немски, австрийски и  швейцарски автори .Имената на Моцарт, Бах, Бетовен, Шраус, Вагнер са неразделна част от световната музикална класика.Философите  Кант, Хегел, Маркс, Ницше  продължително влият на мисленето  на модерното общество в света. Психолозите Фроид и Юнг завинаги променят начина по които мислим за човешкото поведение.

Познавайки немски език можем да се докоснем до значимото творчество и постижения на тези и много други мислители, нобелисти, хора на изкуството, учени.

10.. Немският език се изисква за обучение на студенти , магистри и докторанти. Много специалности днес препоръчват владеенето на немски език. Германия спонсорира финансово над 60 000 международни обмена ежегодно  на студенти, учени и  обучители.

 Знаейки немски език можете да работите в Гемания, да следвате, да специализирате, да се ползвате  от  техните добре организирани икономически и социални системи.

Защо да учим испански?

Все още не може да решите дали да инвестирате време и енергия за да учите испански? Ученето на един език от самото начало може да се окаже голямо предизвикателство; Въпреки това като един от най-важните и широко разпространени езици в света, бързо ще разберете, че познанията ви по испански език са полезни и ще си струва .

Испанският е втория най-разпространен език в света, след китайския, и значението му нараства с всеки изминал ден. Той е официален език в над 21 държави от двете страни на Атлантика и по-последни данни в света съществуват между 320 и 400 милиона испаноговорящи .

Днес испанският се употребява в Испания, в повечето страни на Латинска Америка. Той е езика с най-бързо, нарастващо значение в САЩ. Испанският е и най-разпространения език от романската езикова група (Френски, Италиански, Португалски). В добавка той е сред най-популярните чужди езици, изучавани по света. Значението му в световната политика и бизнес е неуспоримо. Той е и един от официалните езици на редица световни организации и институции като организацията на обединените нации и европейския съюз.

В заключение защо да учим испански? Изучаването на испански, ще отвори безкрайни възможности за персонално и професионално израстване. Ще може да говорите с милиони хора, ще пътувате спокойни през много страни и ще добавите испанския като преимущество в CV-то ви, ще отворите бизнеса си към огромен пазар и т.н!

Езици в Испания

В Испания говорят испански, нали? Ами нещо такова. Всъщност Испания има четири официални езика. Castellano, познат като испански, е говорим из цялата страна и е официалния език в Испания. Въпреки това много хора не знаят, че заедно с Кастеляно съществуват три напълно развити и незасими езика.

Тези езици Галего, Каталан и Баски, имат официален статут в регионите, където се говорят – Galicia, Cataluña и Pais Vasco (Баската страна) – и имат значително присъствие в пресата, литературата и медиите. Те са извоювали независимостта си от Castellano, което означава, че са самостоятелни езици, а не диалекти.

Диалекти в Испания

Заедно с няколкото езика, съществуват и много регионални езици, които може да добавим към испанското лингвистично разнообразие. Това означава, че испанския е придобил уникални характеристики в интонацията, произношението и речниковия състав, в различните места, където се говори.

Диалекти от Андалусия и Канарските острови

Испанският диалект говорим в Андалусия и Канарските острови е с общи черти с испанския говорим в Латинска Америка и в Карибите. Андалусийският диалект е може би втория най-разпознаваем и разпространен диалект след „Madrileño“.

• Seseo: s, c и z се произнасят като s
  • Centros (центрове) звучи като „sentros“
• Ceceo: s, c и z всички произношения като „th“
  • Centros (центрове) звучи като „thentroth“
  • Най-често говорим в Кадис
• Произнешение на буквата s като „h“ в края на думите
  • Las niñas (момичетата) звучи като „Lah niñah“
  • Los papeles (листата) звучи като „Loh papeleh“
• Пропускане на букви / звуци в говоримия Испански
  • Pescado (риба) звучи като „pescao“
• „l“ често се произнася като „r“ преди съгласни
  • Alma (душа) звучи като „arma“
  • Alcalde (кмет) звучи като „arcarde“
• Изпускане на звуци в думите
  • Mujer (жена) звуци като „mujé“
• Употреба на „ustedes“ вместо „vosotros“, за да кажете „Вие (мн.ч)“
• Yeísmo
  • „ll“ произнесено като „y“, докато в останалата част на Испания се произнася като меко j.
  • Te llamo (се произнася te jamo) или „Te yamo“
• Лексика в Канарските острови
  • Повлияна от културата Guanche, древна праевропейска цивилизация, населявала Канарските острови

Диалектът Madrileño

„Madrileño“ (кръстен на Мадрид) е най-разпространения диалект в Испания и се счита за преходен диалект, който свързва южно испанския акцент именно андалусийски със северния кастеляно.

• Произношение на c и z като звуци „th“; не ceceo
  • Los centros звучи като „Los thentros“
  • В района на Мадрид и северна Испания

Къде испанския е говорим?

Между 320 и 400 милиона жители по света говорят испански като роден език и милиони като втори. Испанският е един от най-разпространените и важни езици в света.

Заедно с това, че е официален език на множество световни организации, испанския е официален език в 21 страни, включително Испания и голяма част от Латинска Америка. В добавка влиянието на имиграцията в САЩ през последните няколко десетилетия, доведе до увеличение на испано говорящото население в САЩ; Днес над 30 милиона говорят испански като майчин език, което е около 10% от населението на САЩ !

Испанският е официален език в следните страни: Аржентина, Боливия, Чили, Колумбя, Коста Рика, Куба, Доминиканска република, Еквадор, Салвадор, Гватемала, Хондурас, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Пуерто Рико, Уругвай, Венецуела и Испания.

 

 

Италианският език – пряк наследник на латинския

Италианският език принаделжи към групата на романските езици, които от своя страна са част от индовропейското езиково семейство. Освен италиански, към романските езици спадат още испански, френски, португалски, румънски, каталански, провансалски, окситански, ретроромански, корсикански, сардински.

Италианският език принаделжи към групата на романските езици, които от своя страна са част от индовропейското езиково семейство. Освен италиански, към романските езици спадат още испански, френски, португалски, румънски, каталански, провансалски, окситански, ретроромански, корсикански, сардински.
Италианският език е говорен от около 62 000 000 души в Италия, но освен това се употребява и в Южна Швейцария, Истрия, Малта, Сан Марино, Хърватия, а също и в Сомалия и съседните райони. Италианската диаспора в различни части на света също допринася за разпространението на езика.
Италаинският се е развил на основата на родния латински, който се е говорел в днешна Италия и на базата на който постепенно са се оформили  многобройни диалекти.
Латинският език, роден на древните римляни, не се основава граматически на словореда, а по-скоро разчита на добавянето на представки и наставки, които са допълвали граматическата основа. Древноримската литература, достигнала до нас, е написана почти изцяло на класически латински – изтънчен и силно стилизиран изкуствен език от I в. пр Хр. В Римската имприя всъщност разпространен е бил повече простонародният латински, който в граматическо и лексикално отношение, както и в произношението си, значително се отличавал от класическия. Този простонароден език претърпял през вековете значително развитие и постепенно на негова основа се отделили различни диалекти. Именно те са базата на съвеменните романски езици.
Историята на развитието на италианския език е богата и дълга. Съвеменният книжовен италиански език обаче се оформя относително късно, като най-ранните писмени паметници, създадени не на простонароден латински, а на език, близък до италианските говори, датират от втората половина на X в.
Сред диалектите на латинския като най-богат и авторитетен се откроил тосканският говор. Областта Тоскана и нйният главен град Флоренция били икономически най-развитата част на Италия. На тосканско наречие пишат поети и писатели, хора на културата, администратори. След освобождението и обединението на Италия тосканският говор е установен като официален литературен италиански език.
Понятието за италиански език изкристализира напълно в творчеството на Данте Алигиери. Авторът на „Божествена комедия” използва в своите творби главно тоскански диалект, както и смесица от различни сицилиански говори.
Поради дългогодишната политическа разпокъсаност на Апенинския полуостров, различните местни диалекти продължават да играят дълго време важна роля в съвременна Италия. Макар че разликата между език и далект е условна, все пак за отделни езици биха могли да се приемат неаполитанският, венецианският, сардинският, фриулийският, сицилианският.
Италианският език се е либерализрал граматически и напълно е изгубил падежната система при имента. От друга страна, в сравнение с останалите романски езици, най-консервативен и близък до латинския по отношение на речниковия си състав е именно италианският.